Загуба от 405-ия в света Кевин Кинг и исторически триумф срещу рекордьора по титли от Големия шлем Роджър Федерер в четвъртфиналите на US Open. Тези мачове описват рамките на палитрата от резултати, игри и емоции в един от най-предизвикателните сезони в кариерата на Григор Димитров.

Българският тенисист се изправи пред големи изпитания, основното от които беше първата тежка контузия в състезателния му път. Успоредно с нея дойдоха раздялата с треньора Дани Валверду, натрупването на загуби и ранни отпадания, но и първият полуфинал на US Open. Точката беше поставена със силното представяне на мастърса в Париж, което следва да послужи за добра отправна точка към 2020 г.

"Това беше сезон, в който израснах извън корта. Изпитвам смесени чувства и ми е трудно да намеря подходящите думи за това, през което преминах през годината", написа Димитров в "Инстаграм".

През следващия сезон българският тенисист ще трябва да насочи усилията си към това да постигне постоянство, за да може възможно най-често да е на ниво около това, което показа в Ню Йорк и Париж.

Болезненият път

Без съмнение акцентът в изминалата състезателна година за Димитров е контузията в дясното му рамо. Той успя да играе в първите турнири за годината, но след отпадането от Франсис Тиафо в осминафиналите на Australian Open много време беше извън корта.


Той не игра 62 дни - най-дългото отсъствие в кариерата му. "Честно казано, съм близо да се разплача", заяви Димитров в края на март след завръщането си в мастърса в Маями и посочи, че това е бил най-тежкият му период като тенисист.

Контузията се оказа удар, за който българинът не беше готов, като след завръщането си страдаше и физически, и психически. През годината той записа серия от загуби и ранни отпадания, имаше и няколко загуби в оспорвани мачове, в които изглеждаше близо до победата. Това доведе до допълнително напрежение и се стигна до раздялата с Валверду и влизането на Радек Щепанек в екипа му.

"Всичко започна през декември, когато се появиха проблемите с рамото, след това просто минаха турнирите в Австралия, които не бяха най-добрите за мен. Взех си почивка няколко седмици, но това беше тежък период, тъй като това е първа контузия за мен", разказа Димитров в началото на септември.

Израстването

Отсъствието от игра и последвалите слаби резултати го изпратиха далеч назад в ранглистата, като това допълнително утежни задачата му. В два поредни турнира - мастърсите в Монреал и Синсинати, той трябваше да започне с мачове срещу Стан Вавринка, като отстъпи и в двете срещи след оспорвана игра.

Така Димитров отиде на US Open - последния от турнирите от Големия шлем за сезона, без очаквания. По това време беше загубил седем от последните си осем мача. В Ню Йорк българинът имаше късмет и успоредно с това с добра игра се възползва от открилата се възможност, за да стигне до най-предното си класиране в турнира. Точката беше поставена с незабравимата първа победа срещу Федерер.

Последва нов спад, за да се стигне до мастърса в Париж, където Димитров показа осезаемо подобрение. "Това беше много странна година за мен. Имах първата си контузия, трябваше да се справя с неща, пред каквито не се бях изправял досега", каза той след успеха срещу Юго Убер в първия си мач. Той продължи уверено, а срещу петия в света Доминик Тийм изигра един от най-силните си мачове за сезона.

"Не приемам нищо за даденост, особено след годината, която имах. Оценявам нещата, благодарен съм. Вече приемам загубите по различен начин и това ми помага да се изправям по-бързо", заяви Димитров в Париж.

Във френската столица той отправи ясно послание най-вече към себе си. Играта и поведението му напомниха за най-добрите му дни. Достигането до полуфинала го върна в топ 20, което съвпада с изходната позиция от миналата Нова година.

Разликата е, че в момента той се чувства добре физически и че има прилив на положителна енергия от последните си мачове. Два ключови фактора, които заедно с уроците от 2019 г., могат да послужат за стабилна основа за следващите предизвикателства пред Димитров.

Дневник