Образователният министър Красимир Вълчев увери, че новият формат на изпитите след 7-ми клас няма да стимулира ходенето на частни уроци.

Промяната, която ще влезе в сила от учебната 2022-2023 година, предвижда в тестовете по български език и по математика да влизат и въпроси по обществените и природните науки. При анонсирането й миналата седмица от министерството на образованието обясниха, че се цели натрупването на систематични знания и по тези дисциплини. Идеята обаче предизвика родителски притеснения дали учениците ще се справят сами с количеството учебен материал по много учебни предмети, или ще се наложи да се търси помощ под формата на частни уроци, както това е обичайно за българския и математиката при кандидатстване в училищата с висок приемен бал.

"Ако ме питате дали ще стимулираме частните уроци по тези предмети, не", коментира днес в интервю за Би Ти Ви министърът. Той добави, че децата физически не могат да ходят на частни уроци по седем предмета, вместо по два, а и не е рентабилно. "По-важен е характерът на уроците в училище - ако не се цели заучаване, ще намалее нуждата от уроци", добави той.

Според Красимир Вълчев съвременните ученици се нуждаят от "хармоничен микс от компетентности", който се натрупва с дисциплините в учебния план, методите на преподаване и изпита накрая и затова е важно тестовете да отговарят на тази необходимост. Като основен проблем той очерта недостигът на часове, заради който учениците не успяват да усвоят добре материала и се налага да учат допълнително - сами, с преподавател от училището или на частни уроци. По думите му обаче подготвената промяна в учебните планове и програми, която включва облекчаване на материала, ще даде възможност за по-качествено обучение и ще намали необходимостта от допълнителни занимания: "Частните уроци са полезни за това да бъде накарано едно дете да учи допълнително, но това може да стане и с допълнителни визуални уроци от училище".

Дневник