Компромисът трябва отново да стане достойно нещо, не мръсна дума." Това послание отправи 42-рият американски президент Бил Клинтън на конференция за 25 години от Дейтънското споразумение, довело до мир в Босна и Херцеговина.

На събитието, организирано от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), Клинтън говореше предимно за Босна заради ключовата си роля в подписването на споразумението в Дейтън, Охайо, но коментарите му за решението на проблемите и често нефункциониращата държава се отнасяха за демокрацията по принцип.

"Трябва да обърнем страницата към ера на партнорство и ангажимент. Най-важният урок от тези 25 г., че демокрацията работи, когато всеки има шанс да изгради живота си, гласът на всеки се чува и се разбира, че интересите ни имат значение, но общата ни човешка същност има по-голяма."

Клинтън бе човекът, наредил американската интервенция в Босна и Херцеговина и оказал натиск, спомогнал за подписването на документа, анекс към който е днешната босненска конституция.

По думите на Клинтън Босна и Херцеговина трябва да се стреми към членство в ЕС и НАТО и сериозно подобряване на средата за живот на хората. Същевременно "трябва да си признаем, че сделката в Дейтън спря убийствата, но не може вече да се използва, за да се блокира бъдещето," каза той.

За нуждата от промени в балканската страна са говорили множество гласове през годините, тъй като след четвърт век бошняци, хървати и сърби само се окопават в различията си и някои свързват това отчасти със структурата на държавата. Сред коментарите, изразени през двудневния семинар, бе, че "25 години по-късно има мир, но въпреки Дейтън, а не заради него" (цитатът бе на изследователя на Балканите и Персийския залив Майда Руге).

"Знаехме, че Дейтън е само началото, не краят"

Все пак заемалият поста от 1993 до 2001 г. Клинтън изтъкна ролята, изиграна от споразумението. Към 1995 г. имаше три отделни разузнавателни агенции, три митнически и по три от всички други в Босна, но нямаше единна държава. "Сега има митническа и разузнавателна служба, гранична и правораздавателна и това трябва да се празнува," каза той. "Освен тоав хората показват, че искат да работят за бъдещето си. Дори в Република Сръбска (една от съставните части, т.нар. ентитети, на Босна, населена със сърби) хората показват че се гордеят да са босненци. Цяло поколение гледа към бъдещето. В тази среда огромна общност в чужбина иска да е част от него... Остава опасността постоянната политическа нестабилност и парализата да задълбочат пропастите между хората."

"Знаехме, че Дейтън е само началото, не краят. Помиреието е процес, по който трябва да работим ден след ден, година след година."

Освен дебати за бъдещето на Босна и Херцеговина на форума имаше и примери с успехи на гражданското общество за подобряване на живота на хората, с изборни пробиви на партии, които не са "етнически", на местно ниво (който не се идентифицира като сърбин, хърватин или бошняк политически, трудно си пробива път в политиката), ролята на САЩ, Европа и Русия в сегашната ситуация, очакванията към администрацията на избрания за президент Джо Байдън и други.

Дневник