Световната банка още веднъж понижи очакванията си за растежа на икономиката на България през 2021 г. по-малко от три месеца след също негативната корекция от 6 януари.

В навечерието на пролетната среща на международната финансова институция обновената прогноза вече е за ръст от 2.6% от БВП през тази година. Това е с 0.7 процентни пункта - или почти една четвърт - по-малко от януарската прогноза за 3.3%. Новите данни сочат най-слабия растеж сред бившите комунистически страни и тези от бившия СССР.

Подобрена е оценката за това колко се е свила икономиката през миналата година - от -4.2% на -3.3%, но има влошаване и при прогнозата за растежа през 2022 г. - от 3.7% на 3.3% от БВП.

Причината този път е увеличеният риск от бавното ваксиниране срещу коронавируса, ситуацията с пандемията, силният удар по туризма, както и от това дали след парламентарните избори в неделя бързо ще се сглоби правителство, се казва според доклада "Данни, цифровизация и управление", издаден от главния икономист на Световната банка.

В доклада банката критикува управленческата и институционална слабост в България и ги смята за фактор, подронващ потенциала на страната за растеж. Догонването на нивата в ЕС беше бавно и преди COVID кризата, а бързото застаряване и намаляването на населението допълнително усложняват ситуацията, се посочва в пролетната прогноза.

    Конвергенцията с ЕС може да се ускори единствено ако има забележително намаляване на голямата разлика в производителността, допълва Световната банка. Бързото формиране на ново правителство е ключов фактор за продълаване на фискалните антикризисни мерки, плановете за фискално консолидиране и възстановяване доверието на инвеститорите, казват от институцията във Вашингтон. Освен това най-после трябва да започне кампания в подкрепа на ваксинирането, защото скептицизмът сред населението е голям и успехът на правителствената програма зависи не само от това дали има дози и как е организирано поставянето им.


Като слаби места са посочени обществените услуги и в частност здравеопазването, образованието, социалната защита и администативните услуги, където дефицитите са се видели още повече по време на пандемията. Недостигът на медицински персонал, задълбочаващото се разделение в образованието според обществения статут, неадекватните и зле насочени програми за социално подпомагане, както и бавната цифровизация на административните услуги са проблеми, с които тепърва ще трябва да се справят управляващите.

Ето още от заключенията на Световната банка за България:

- инфлацията ще се ускори от 1.7% през 2020 г. до 3.2% през тази година (3.3% през следващата и 3.4% през 2023 г.)

- делът на нетните преки чуждестранни инвестиции ще намалеи през 2021 г. (увеличение от 2.1% за 2022 г.)

- бюджетният дефицит ще е 1.9% през 2021 г. (и ще намалява до 1.5% догодина и 0.9% през 2022 г.)

- публичните дългове ще достигнат 26.6% от БВП в края на настоящата година и ще се върнат на 26% в края на 2023 г. (при ниво от 20% в края на 2019 г.)

- туристическата индустрия ще остане и през тази година под нивото, на което беше пред икризата

- милиардите от специалния фонд на ЕС за възстановяване от кризата няма да дойдат преди последното тримесечие на 2021 г., поради което ефектът им върху инвестициите и растежа за тази година ще е ограничен.

Дневник