Канадският икономист Робърт Мъндел, носител на Нобелова награда за икономика, основен идеолог на икономиката на предлагането (Supply-side economics) и считан за идеен баща на еврото, е починал на 88-годишна възраст в италианския град Сиена, съобщи агенция "Блумбърг", цитирана от БТА. Идеите на икономиста са използвани и от американския президент Роналд Рейгън в икономическата му политика, станала известна като рейгъномика.

Кончината му бе потвърдена от София Джонсън, заместник-директор на програмата за икономически изследвания в Колумбийския университет, където Мъндел бе почетен професор.

Икономистът спечели Нобеловата награда през 1999 г. за теорията си, че за успеха на една единна валутна зона са необходими гъвкави пазари, включващи свободно движение на работници и капитал. Изследванията му полагат основите за създаването на еврото, учредено от 11 европейски правителства по-късно същата година.

Мъндел бе привърженик на идеите за отворения пазар, свободната търговия и ограниченото участие на държавата в икономиката.

"Икономиката на предлагането твърди, че данъците, стръмно покачващи се по прогресивна скала, намаляват размера на тортата, която ще се раздава", обясни той в интервю през 2006 г. за Американската икономическа асоциация. "Бедните ще живеят по-добре с по-малко парче от голяма торта, отколкото с голямо парче от малка торта."

Той бе поддръжник също така на фиксираните валутни курсове и през 2009 г., след най-тежката рецесия в световната икономика от 30-те години на ХХ век, отново отправи призив курсът на еврото да бъде твърдо установен спрямо долара. Според него колебанията във валутните курсове са причинили дисбаланси, довели до световната финансова криза.

Идеите му противоречат на възгледите на Милтън Фридман, също носител на Нобелова награда, според когото гъвкавите валутни курсове са по-продуктивни за търговията, тъй като се коригират автоматично, докато същевременно позволяват на страните да контролират наличността на националните валути.

  • "Уолстрийт джърнъл" написа по повод кончината му, че макар и не толкова известен, Мъндел напълно заслужено трябва да бъде поставен в пантеона на великите икономисти на ХХ век като Джон Мейнард Кейнс, Фридрих Хайек, Джоузеф Шумпетер и Милтън Фридман.

Според изданието с трудовете си той е положил идейната основа за еврото - "впечатляващо устойчива валута" - още през 1969 г. и наричаше обменния курс спрямо долара "най-важната цена в света". Прозорливите му идеи, описани предимно в периода от средата на 50-те до началото на 60-те години на ХХ век, се появяват в един свят, в който валутните курсове са стабилни, а движението на капитали по света - доста скромно.

Приблизително по същото време сходни идеи споделя и икономистът от МВФ Маркъс Флеминг, поради което на тяхно име днес е кръстен моделът "Мъндел-Флеминг". Яков Френкел, бивш управител на централната банка на Израел, написа по повод книга с идеите на Мъндел, че той е създател на модерната макроикономика на отворените икономики.

  • Мъндел смяташе, че еврото ще доведе до по-тясно фискално сътрудничество и особено монетарната дисциплина ще ограничи способността да политиците да се измъкват от твърде много взети кредити и големи публични разходи, като девалвират националните си валути. В еврозоната днес още няма фискален съюз зад единната валута, а проблемите ѝ се смята, че произтичат от неуспеха на политиците да проведат реформи за развиване на икономиките им в една система на монетарни ограничения.

Мнозина забравят, че стагнацията от 70-те години беше колосален провал на кейнсианския модел, пише "Уолстрийт джърнъл". Мъндел възприе това отчасти като провал на международната икономика, особено след като рухването на споразуменията от Бретън Уудс предизвика глобална инфлация. Работейки с колегата си от Чикаго Арт Лафер, той съветваше за различни икономически проблеми да се използват различни политически средства: съкращаването на данъците стимулира растежа, ограниченото изливане на пари на пазара ще намали драстично инфлацията, а глобалните капиталови пазари ще финансират бюджетния дефицит на САЩ, докато ускореният растеж възстанови данъчните приходи на държавата.

Така и стана, а кейнсианците не предвидиха нищо от това, допълва изданието, в което редакторът Джъд Уаниски има особена заслуга за популяризирането на идеите на Мъндел през 70-те години. "Мъндел е човекът зад икономическия бум от 80-те години с изключение на кратката рецесия от 1990 г,. продължила до края на миналия век."

"Уолстрийт джърнъл" допълва, че недовършена част от комбинацията от политики, препоръчвани от Мъндел, остана международната монетарна реформа и днес във Вашингтон малцина разбират колко важен е този въпрос. Не е така в Китай, където централните банкери като ученици на Мъндел работят за превръщането на юана в резервна валута като предизвикателство към долара и създават валутна зона на юана.

Мъндел е роден на 24 октомври 1932 г. в Кингстън, провинция Онтарио, и прекарва първите 13 години от живота си във ферма и училище с една класна стая. След войната се мести със семейството си в Британска Колумбия, където става студент по икономика и славянски изследвания, после печели стипендия в Университета на Вашингтон в Сиатъл, малко учи докторантура в Масачузетския технологичен институт и завършва дисертацията си, докато е в London School of Economics.

  • Разказвал е, че ключова роля за възгледите му е изиграло това, че е канадец. Той вижда как след Втората световна война икономиката на САЩ процъфтява, докато държавите в Европа и Япония са силно задлъжнели към Америка, девалвират валутите си, а през 1950 г. Канада позволява свободен курс на долара си. Това е особено необичайно в системата от Бретън Ууд, според която повечето валути са фиксирани към щатския долар.

Интересът му към отворената икономика се засилва и когато през 1956 г. се връща в САЩ, за да прави изследвания в Университета на Чикаго, където школата на Фридман води идеологически битки с кейнсианската традиция в M.I.T.

И двата университета според Мандел мислят в рамките на затворения американски икономически модел, докато той мисли за канадския - зависим от търговията, податлив на промени в международната монетарна система и разкъсван от икономически различия и политически спорове между отделните провинции.

Професор Мъндел остана биткаджия до края на кариерата си, написа днес "Ню Йорк таймс". Коментаторът Дейвид Уорш го определи като "най-жизнената и най-непредвидимата фигура в цялата икономика и беше бунтар, брилянтен бунтар".

Дневник