Най-лошата година за правата на човека" - това е най-краткото обобщение за състоянието с правата на гражданите в България за 2020 година. Заключението е на Българския хелзински комитет (БХК) и е поместено в годишния доклад на организацията, който беше представен във вторник 11 май.

Влошаването е в почти всички сфери, но фокусът е върху три теми: отговорът на българските власти на пандемията, които не са успели да защитят най-уязвимите членове на българското общество, налагали са непропорционални и дискриминационни мерки. Влошава се и диалогът на българските власти с международните организации и институции, а антиправителствените протести и демонстрациите с искане за оставка на главния прокурор Иван Гешев са били белязани от системно нарушаване на правата на изразяване на протестиращи, била е използвана и неправомерна сила, а насилието не е било санкционирано.

"2020 година е най-лошата за правата на човека в България и това се дължи на два взаимодопълващи се фактора - глобалната епидемична криза, която наложи ограничаване на редица човешки права, което беше неизбежно, но не бива да отдаваме влошаването на състоянието на правата на човека само на епидемичната криза. Трябва да добавим и допълнителният субективен фактор - участието в държавното управление на организации от неототалитарени тип и обстоятелството, че ГЕРБ следваха тяхната политика и предприеха действия, деструктувни за правата на човека в тяхна угода", коментира Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет.

Изводите на БХК са, че през 2020 година в България е имало "непропорционални ограничения, дискриминация и противоправни действия белязаха у нас годината, в която светът се бореше с пандемията от коронавирусно заболяване. Бяха засегнати правата на стотици хиляди български граждани, включително правото на лична свобода и сигурност, правото на личен и семеен живот, правото на мирно събрание, свободата на изразяване, правото на придвижване, правото на труд и образование, както и правото на здраве".

Пълният доклад, в който се коментират сфери като права на жените, на децата, на бежанците, на хората с увреждания. ЛГБТИ правата, може да бъде видян тук

Докладът на организацията включва за първи път именно част за правото на здраве, в която акцент е реакцията на властите спрямо пандемията, наложените мерки и достъпът до здравеопазване на различните уязвими групи. От БХК констатират, че министерството на здравеопазването не е комуникирал успешно плана за справяне с разпространението на коронавируса до регионалните здравни инспекции. Българските власти не са осигурили механизъм карантираните да обжалват наложената им мярка, която е своеобразно лишаване на свобода и като такова трябва да има ред за неговото атакуване пред съд, коментираха още от организацията. Докладът констатира, че държавата не изпълнява адекватно задълженията си за осигуряване правото на здраве както за болните от коронавирус и всички останали нуждаещи се, така и за работещите в здравеопазването.

От БХК дават пример с това как част от наложените мерки са имали дискриминативен характер и пример за това са блокадите на ромски квартали от началото на извънредното положение през март 2020 година, като подобни мерки бямаще в квартали в българско население.

"В редица случаи властите използваха противоепидемичните ограничения, за да задушат критични политически и граждански изяви срещу техни политики. Противоепидемичните мерки предизвикаха периодични дисфункции в работата на съдебната система. Това лиши българските граждани от ефективни вътрешноправни средства за защита срещу нарушенията на техните права", пише още в доклада

Докладът отчита още проблемите в медийната среда - продължаващият натиск над журналисти, ограничаване на достъпа на медии до депутати, влошаване на качеството с медийното отразяване, заради което е имало вълна от дезинформация.

Дневник