Археологическият музей във Велики Преслав започна с първите дейности по проекта „Новото сияние на Симеоновия Златен век“, който включва „живи“ 3D холограмни видеоизображения на цар Симеон и книжовник от Преславската школа, както и промяна на част от интериора на музея.

С реализирането на този проект от музея във Велики Преслав очакват ръстът на посетителите да достигне и надмине броя им отпреди пандемичната 2020-та година.

Това каза днес на пресконференция главният уредник в Археологическия музей Пламен Славов. Той посочи, че през 2019 г. туристите, посетили музея, са били 35 хил., през 2020 г. са спаднали до 16 хил., а през 2021 са се увеличили до 24 хил.

„До началото на август тази година музеят е посетен от над 25 хил. души. Очакваме те да достигнат 40 хил., когато им предоставим новото изживяване в музея, а именно цар Симеон, който ще разказва за свето управление и за Златния век посредством новите технологии и конкретно с проекта, който реализираме“, обясни Славов.

Той каза още, че чрез анкета сред посетители и екскурзоводи е избран цар Симеон да се представи в 3D холограмата, като все още се обсъжда кой да е книжовникът, който ще представя преславската школа - Константин Преславски или Йоан Екзарх.

В ролята на цар Симеон ще влезе актьорът Веселин Мезеклиев, а в тази на книжовника – Леонид Йовчев. Холограмите ще бъдат заснети до средата на декември тази година, а в началото на сезона през 2023-та се очаква туристите вече да се могат да се „срещнат“ с Цар Симеон и с книжовника от Преславската школа.

„Новото сияние на Симеоновия Златен век“ е проект, защитен пред Национален фонд „Култура“ на стойност 64 971 лв., от които 13 500 лв. са собствено съфинансиране от Археологическия музей.

На пресконференцията беше посочено още, че 4 екипа тази година работят в археологическия резерват край Преслав. Единият от екипите е приключил работа, а останалите 3 започват разкопки следващата седмица. За първи път екип, изцяло от Археологическия музей, ще работи в сърцето на стария Преслав – в Дворцовия град във Вътрешната крепост. Досега там приоритетно проучвания са правили само учени от БАН.

ШУМ.БГ