В древен гроб в днешна северозападна Аржентина човек е бил погребан с домашния си любимец. Но според ново изследване този приятел не е бил куче. В гроба е открит скелет на вид животно, което някога може би се е конкурирало с кучетата за човешката обич - лисица.

Хората и кучетата имат дълга история. Връзката между двата вида е на десетки хиляди години. Въпреки това нов анализ на доказателства от погребение в Патагония, датиращо отпреди около 1500 години, загатва за подобна тясна връзка между ловец-събирач в южната част на Южна Америка и големия изчезнал вид лисица Dusicyon avus.

Първоначално археолозите откриват почти пълния скелет на D. avus, погребан заедно с човешки в Каняда Сека, обект в северна Патагония, през 1991 г. По костите не е имало следи от порязване, така че лисицата не е била изядена, казва д-р Офели Лебрасюр, изследовател от изследователската мрежа Wellcome Trust Palaeogenomics and Bio-Archaeology Research Network в Училището по археология към Оксфордския университет в Обединеното кралство.

Задълбоченият анализ на древна ДНК и радиовъглеродното датиране потвърждават вида и възрастта на лисицата, а изследването на колагена в останките на лисицата показва, че тя се е хранила със същата храна, с която се е хранила тази група хора. Заедно с разположението на скелета в гроба, диетата на животното подсказва, че лисицата е била опитомена и може да е била отглеждана като домашен любимец, съобщават учените в сряда в списание Royal Society Open Science.

Откритието се прибавя към нарастващия брой доказателства от погребения на други континенти, които показват, че отделни лисици са били опитомявани от хората и са имали обща връзка, основана на другарството.

D. avus е живяла от плейстоценската епоха (преди около 2,6 милиона до 11 700 години) до холоцена, като е изчезнала преди около 500 години. Видът е бил е с размерите на съвременната немска овчарка, но далеч по-лек - с тегло до 15 кг.

"Като цяло Dusicyon avus се храни с месо", казва Лебрасер, който ръководи проучването заедно с д-р Синтия Абона, изследовател от Националния съвет за научни и технически изследвания на Аржентина. Но когато учените изследват скелета на лисицата от погребението, те установяват, че диетата ѝ е по-малко месоядна от очакваното и повече прилича на диетата на хората.

"Това предполага, че или общността я е хранила, или тя е била около общността и се е хранила с кухненските отпадъци", казва Лебрасер пред Си Ен Ен. "Това би подсказало, че има по-близка връзка и интеграция на животното в рамките на общността".

Представата за лисиците като домашни любимци в Южна Америка съвпада с данните от други погребения на лисици в Европа и Азия, казва д-р Аурора Грандал-д'Англаде, палеобиолог от Университета ла Коруня в Испания. Грандал-д'Англаде преди това е описала гробове от бронзовата епоха на Иберийския полуостров, които включват и откриването на десетки кучета и четири лисици, погребани заедно с хора. Изследователите откриват, че лисиците са били подредени подобно на кучетата, което предполага, че те също са били верни спътници на хората.

Дарик