България се включи в групата от 130 държави, които подкрепиха реформа на начина, по който се облага дейността на транснацинални корпорации. Компаниите ще бъдат облагани по нов начин - включително ще плащат в страната, в която реализират продабите си - и корпоративният данък ще бъде поне 15%, което ще носи на правителствата по света допълнителни около 150 млрд. долара годишно.

Подробностите трябва да бъдат уточнени до октомври, а промяната да е реалност до 2023 г.

Лидерите на Г-7 се договориха за това през юни, а сега споразумението ще отиде за политическо одобрение следващата седмица на срещата на Г-20 във Венеция.

Новината за най-голямата данъчна реформа в света от десетилетия, а може ми и от един век насам, бе разпространена от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) след два дни преговори, част от продължаващ близо 10 години процес. Девет държави, сред които Ирландия, Унгария и Естония, отказаха да се присъединят. Френският министър на финансите Брюно льо Мер заяви, че ще се опита да ги убеди да се присъединят.

Служебното правителство трябва да обясни как ще се промени данъчният режим в страната, след като в момента корпоративният данък е 10%, един от най-привлекателните в Европа. Нужно е и ратифициране от Народното събрание.

    Засега е известно, че новият минимален праг от 15% ще плащат корпорации с оборот поне 750 милиона долара, както и че секторът на шипинг бизнеса, добивната индустрия и финансовите услуги ще бъдат изключени от споразумението. На практика това ще засегне компании с глобаен оборот над 20 милиарда евро и 10% марж на печалбата преди облагането- Възможно е след 7 години да има ревизия на правилата и прагът да бъде намален до оборот от 10 млрд. евро.


Администрацията на президента Джо Байдън даде решителен тласък на преговорите, но се коментира, че в САЩ това изглежда приемлив компромис, защото президентът е бил готов да вдигне корпоративния данък на 25%.


Очевидно за страни, представляващи общо над 90% от глобалния БВП, решението е приемливо, защото така се прави опит за адаптиране към реалностите на цифровата икономика, в която компании печелят в една държава, но плащат, където са регистрирани, а там корпоративният данък може да е в пъти по-нисък.

"С договорката за минимален глобален данък мултинационалните корпорации вече няма да могат да настройват една държава срещу друга в опит да понижат данъците си", заяви Байдън. "Повече няма да могат да избягват плащането на полагащото се, като крият в юрисдикции с ниски данъци печалбите, направени в САЩ или на пазара на друга страна." Според "Файненшъл таймс" именно американското лобиране е убедило много страни да се присъединят.

Матиас Корман, новият генерален секретар на ОИСР, изтъкна, че отделните страни все още ще могат да понижават данъците с цел привличане на инвестиции, както и че правилата не са подготвени така, че да се наложи еднакъв режим на корпоративно облагане навсякъде по света.

Ирландия, която е председател на групата на финансовите министри от еврозоната, обясни, че подкрепя договорката за плащане на данъци там, където е реализирана печалбата, но иска малките държави да могат да използват конкурентно ниски данъчни ставки за привличане на инвестиции, създаване на работни места и компенсация срещу предимствата, предоставне от големите страни.

Критици на подобна позиция казват, че подобни страни с ниски данъци привличат непропорионално много чуждестранни инвестиции. В Ирландия например мултинационалните компнии дават работа на всеки осми служител и работник.

Друго, на което Дъблин настоява, е да се позволи на корпорациите да облекчават част от данъчните си плащания благодарение на инвестициите в изследвания и разработки - нещо, важно да Ирландия.

Дневник