Преднината за социалдемократите пред консерваторите се утвърди в първите часове на драматична изборна вечер, но въпросите за бъдещото управление на Германия, а с него - и това на Европа, предстои да се решават.

С очаквания официалното броене да потвърди най-лошия резултат от създаването им християндемократите, ръководени допреди две години от канцлера Ангела Меркел, губят почти една четвърт от гласовете си. За пръв път от 16 години изглежда все по-вероятно канцлерът да е социалемократ (едва четвърти излъчен от партията след Вили Бранд, Хелмут Шмид и Герхард Шрьодер), а тази роля да поеме досегашният министър на финансите Олаф Шолц, чийто успех потвърждава тенденцията за лява вълна в Европа. Крайната десница бележи видим спад.

Тези изводи обаче не дават отговор на неизвестните освен един - тъй като никой няма преднина и съставянето на кабинет ще стане време, в Берлин очакват възможността Меркел да остане на власт поне до дните около Коледа, а може би и още по-дълго.

Как ще изглежда следващото правителство? С какви подводни камъни - и разломи в германското общество - ще се сблъскат преговарящите?

Възможностите: еднакво нехаресвани

На базата на резултатите, чието официално потвърждение предстои, има три най-вероятни коалиции. Това са "светофар" - социалдемократи, либерали и зелени (цветовете на тези партии са съответно зелено, жълто и червено), "Ямайка" (християндемократи, либерали и зелени) и "голамата коалиция" на християндемократи и социалдемократи, която е на власт 2013 г. насам.


Всички тези варианти ще се изправят пред важен фактор - общественото недоволство.

За фрагментацията и нарастващите разделения в германската политика обаче свидетелстват и нагласите на избирателите. Данни на ARD от снощи сочат, че между трите възможни (при тези резултати) варианта за коалиция нито един не се ползва с популярност. "Голямата коалиция" е определяна като "добра" от 29% и не е обра според 46 на сто. Същият е процентът на германците, които не харесват идеята за "светофар", при 23 на сто "за". Още по-критични са гласовете към "Ямайка", опит за която имаше през 2017 г.: одобряват я едва 20%, "не е добра" според 49.

Германски медии и "Ройтерс" същевременно обръщат внимание, че нито християндемократи, нито социалдемократи проявяват желание да повторят "голямата коалиция" от последните 8 години.


В хода на тези преговори германските партии ще трябва да се съобразяват с електората си. За двете традиционно доминиращи партии, християндемократи и социалдемократи, са гласували съответно 34 и 35% от хората над 60 г. и 27 и 27 на сто от тези между 45 и 59. Приблизително една пета от гласуващите над 20 г. са подкрепили Зелените, сходен е делът на избралите либералите.

Вотът на младите е в известен смисъл и триумф за либералите - 23% от упражнилите правото си на глас за пръв път германци са подкрепили именно тази партия при 22 на сто за Зелените.

Социалдемократите искат правителство преди Коледа

След първите данни от екзит пол Шолц обяви, че негова цел ще бъде да се състави правителство преди Коледа и - по думите му - да се "избегне още една коледна реч" на Меркел.


Шолц, който поведе социалдемократите към успеха след срива им през 2017 г., и кандидатът на християндемократите Армин Лашет, загубил дори в собствения си избирателен район, поискаха бързо съставяне на кабинет. Според популярни фигури в ХДС като Райнер Хаселоф (премиер на Саксония-Анхалт) вероятността за съставяне на кабинет до края на годината е едва 50%.

Още преди двете водещи партии да са потърсили общ език с бъдещи коалиционни партньори, следващите две дадоха сигнал, че може да го направят помежду си. И зелените, и либералите още снощи дадоха заявка, че искат да са във властта; те също така допуснаха, че могат да влязат в нея заедно. Лидерът на Свободната демократическа партия Кристиан Линднер обяви, че първият му партньор за разговор ще са Зелените. Норберт Хабек, съпредседател на последната партия, също посочи либералите.


Между тях има разлики, които провалиха донякъде формирането на "Ямайка" през 2017 г. Пропастта в отношението към енергийния преход и външната политика остава.

Различия в позициите на партиите има и по външнополитически въпроси, а това означава, че Европа ще чака трескаво седмици наред или повече, за да разбере как точно би се оформила германската външна политика след ерата на Меркел.

Това важи както за консерваторите (декларирали ясно евроатлантическата принадлежност на Германия и желанието за надпревара с Китай), така и за и социалдемократите (подкрепящи и НАТО, и създаването на европейска армия, с фокус към помощта за развиващите се страни). За Зелените приоритети са ангажиментът към човешките права по света и съпротивата срещу газопровода "Северен поток 2". Те подкрепят и идеята на френския президент Еманюел Макрон за обща европейска фискалан политика, но нито консерватори, нито либерали биха застанали зад подобна идея.

Дневник