Талибаните обявиха, че временно ще прилагат в Афганистан конституцията, приета по времето на последния крал Мохамад Захир Шах.

В изявление на правосъдното министерство се обяснява, че мярката ще се прилага само известно време и че на този основен закон ще се направят някои поправки. Освен това няма да се прилага нищо, което е несъвместимо с шариата.

Това решение превръща талибаните във втората власт на Афганистан, използваща тази конституция от 2001 г. насам. След свалянето на талибаните от САЩ и съюзниците и заличаването на първото им "емирство" новата власт черпи вдъхновение от същата конституция от 1994 г. (и използва около 80% от нея), за да претвори държавата. Изборът обаче не се спира върху кралство, а върху ислямска република с важна роля на исляма в публичния живот и със сериозни правомощия на президента във всички власти.

Според министър Абдул Хаким Шари същото се отнася и за "международни норми и инструменти", които не влизат в противоречие с шериата.

Сред експерти по право в Афганистан и по света това изявление поражда множество въпроси. Все още не е известно как точно ще се прилага "на парче" конституцията и какво ще стане с постановеното в нея придържане към парламентарната демокрация. Как съгласно нея ще се избира премиерът и какво ще означава това за върховния водач на талибаните?

Защо талибаните прилагат кралска конституция

Съобщението за приемането на конституцията отпреди 57 години бе направено на среща с китайския посланик в Кабул. Тя обаче е обсъждана и при посещението на талибанска делегация в Техеран още в средата на годината, докато течеше офанзивата на движението в хода на изтеглянето на САЩ. Тогава разговорите са били по въпроса дали талибаните са готови да приемат идеята бившата власт да създаде приобщаващо правителство при условията на тази конституция, което да включва и движението.

Кореспондентът в Кабул на арабския канал на "Ал Джазира", която има множество източници и контакти сред талибаните, обяснява, че движението смята тази конституция за "близка до принципите си и до принципите на ислямския шериат".

За същата телевизия говорител на талибаните обясни вчера, че няма планове върховният водач, Хайбатулла Ахундзада, да бъде крал спрямо тази конституция. Тя същевременно съдържа някои разпоредби, които може да са политически удобни на движението.

Фактор вероятно е и липсата на международна легитимност. Преди няколко седмици, малко след овладяването на Кабул, талибаните представиха временно правителство и отново обявиха Афганистан за "ислямско емирство", но бяха критикувани заради непредставителността на новия кабинет, съставен почти изцяло от талибани и със слабо застъпени други (отвъд пущуните) етнически групи. В тази нова власт няма и жени, чието място в "емирството" също предстои да бъде уточнено. Стъпките на талибаните се наблюдават внимателно от международната общност - нито една държава все още не е признала движението (срещу което САЩ до неотдавна се бориха) за господар на Афганистан, нито новия строй.

За радио "Гласът на Америка" Саид Азам, анализатор в Канада, някога част от афганистанското правителство, обяснява, че основната цел на талибаните е да "получат широка подкрепа от обществото" с избора на конституцията, изготвяна навремето с национален дебат, в хода на процес, продължил две години.

Революция с ограничения

Конституцията, приета през 1964 г., дава възможност на жените да гласуват, създава условия за парламентаризъм (включително за сваляне на правителството от депутатите) и е смятана за прогресивна в "златната ера" на зараждаща се демокрация. Документът е революционен и в постановлението, че придържането към религиозните ритуали и норми не е обвързващо за всички в страната. Намалява се ролята на религията в няколко области, сред които е и съдебната система.

Тя обаче се прилага кратко - едва десетилетие. Кралството (наследило през 20-те години предходна форма на Емирство Афганистан) спира да съществува след преврат през 1973 г., довел до абдикация на крал Мохамад Захир Шах. Следват години на еднопартийна власт, нова революция, съветска интервенция, гражданска война, власт на талибаните и свалянето им от САЩ, преди да се върнат в Кабул през август миналата година.

В текста има и ограничения, утвърждаващи ролята на монарха, които всъщност биха били удобни на талибаните. Парламентът (ако движението в крайна сметка допусне да съществува) може да има възможност да свали правителство, но няма никаква възможност за контрол над краля, нито над негови решения например в съдебната власт.

Дневник