Румънското правителство отхвърли като "неприемливо" искането на Русия за изтегляне на войските на НАТО от Румъния и България и приветства ангажимента на съюзническите страни да гарантират сигурността на района срещу потенциални заплахи от Русия.

Румънското външно министерство подчерта, че разполагането на военна техника и войски от други членове на НАТО е споделен ангажимент и "строго отбранителен" отговор на "все по-агресивното" поведение на Русия в Източна Европа.

В този смисъл то изрази съжаление, че почти осем години след анексирането на Кримския полуостров усилията на НАТО да започне "конструктивен диалог" с Русия, която разглежда разширяването на Атлантическия алианс като пряко престъпление, не са били успешни.

Румънското правителство даде да се разбере, че НАТО няма да отстъпи пред Русия, като се аргументира, че трета страна не може да има "право на вето", определящо действията на Алианса. Въпреки това се надява, че диалогът с Москва ще продължи и сегашното напрежение ще бъде намалено.

По този начин румънската изпълнителна власт отговори на публиказия в петък на руското външно министерство, в която директно се иска изтеглянето на военната инфраструктура на НАТО от България и Румъния часове преди ръководителят на руската дипломация Сергей Лавров да се срещне в Женева със своя американски колега Антъни Блинкен.

Москва отбеляза, че "един от стълбовете" на нейните предложения е "изтеглянето на чужди сили, оборудване и оръжия и други стъпки за връщане към конфигурацията от 1997 г. на териториите на страните, които не са били членки на НАТО към тази дата". "Това включва България и Румъния", се казва в отговора на въпрос към руското външно министерство

И естонският президент Алар Карис направи изявление в петък, в което подчерта, че връщането на НАТО към 1997 г. е немислимо и няма да се случи.

"Снощи един журналист стартира телевизионно интервю с въпроса "Кога ще започне войната?" Това показва, че нашите хора са притеснени. Три кризи - коронавирусът, растящите сметки за енергия, сигурността - всяка носи несигурност и може би дори страх", каза президентът.

"При моите чуждестранни посещения, последно в Швеция, разбрах, че всъщност цяла Европа е загрижена и търси диалог за облекчаване на напрежението. На въпроса на журналиста обаче не знам отговора. Разбира се, искам дипломатическите усилия да дадат плод и войната да не започва. В същото време ситуацията около Украйна е изключително напрегната заради действията на Русия. Надявайки се, че Русия няма да предприеме нова атака срещу Украйна, ние всъщност не знаем какво ще се случи през следващите седмици и месеци. Естония и нейните съюзници постоянно и отблизо следят ситуацията, имаме очи и уши за това, готови сме да реагираме бързо и точно.

Но това, което знам, е, че Естония направи всичко, за да гарантира, че нашата сигурност е гарантирана и че не е нужно да се страхуваме. Естония е държава членка на Европейския съюз и НАТО. Русия няма да атакува Европейския съюз и НАТО. (...)

Връщането на историята към 1997 г., времето преди разширяването на НАТО на изток, е немислимо и няма да се случи, защото НАТО няма да вземе такова решение. Това би означавало края на НАТО, но и на Европейския съюз, защото много държави принадлежат и към двете организации. Определено има държави извън тези съюзи, които искат НАТО и ЕС да се разпаднат, действат в името на това, заплашват, поставят ултиматуми. Няма начин."

Дневник