България започва тестове за наличието на остър хепатит с неизяснен произход при деца, който е открит в няколко държави в Европа, съобщи Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Към момента в България все още няма установени случаи. Министерството на здравеопазването е информирало личните лекари, педиатрите, инфекционистите и други медици за регистрираните в редица държави случаи на остър хепатит с неизвестна етиология при деца, включително клиничното протичане и лабораторните резултати.

"С цел установяване на етиологичния причинител за всеки докладван случай следва да бъдат изпратени клинични проби в НЦЗПБ за провеждане на допълнителни лабораторни изследвания и молекулярно-биологични проучвания за патогени", се казва в съобщението.

История на заболяването

Регистрираните заболели са около 200, като засега има данни и за един смъртен случай, обяви Световната здравна организация (СЗО). Някои от случаите протичат тежко, стига се до остра чернодробна недостатъчност, налагаща необходимост от трансплантация. Инфектираните са на възраст между един месец и 16 години.

Здравните власти във Великобритания първи алармираха за странно нарастване на болни от хепатит деца. За необичайно голям брой заболели съобщават лекари в Шотландия още в началото на годината. Преди близо месец Великобритания докладва към Световната здравна организация (СЗО) за увеличаване на случаите от остър хепатит при деца под 10 години от Шотландия. До 29 април случаите са 154 и са докладвани от цяла Великобритания. Това са случаи на предходно здрави деца на възраст от 2 до 5 години.

Симптомите

Децата са приети в болница поради проявата на симптоми на остър хепатит - жълтеница (74%), повръщане (73%), побелели изпражнения (58%), диария (49%), гадене (39%), температура (29%), както и силно завишени стойности на чернодробни ензими - АЛАТ и АСАТ (> 500 IU/L).

При никое от децата не е докладвано наличие на имуносупресия (потискане на имунната система). При някои от случаите стомашно-чревните симптоми са присъствали в седмиците преди хоспитализирането. Общо при 8 от всички докладвани случаи са се развили усложнения, налагащи чернодробна трансплантация. Във всички останали случаи инфекцията е завършила с благоприятен изход.

Какво е известно за заболяването

Проведените до момента микробиологични изследвания са установили при 75% от заболелите деца положителни резултати на аденовирус (типът на вируса е установен при 11 от случаите - 41F). От СЗО обаче предупредиха, че възможността подобен вид инфекция да стои зад случаите на остър хепатит засега е само теория. Подобна тенденция е установена и по отношение на ентeровирус, човешки метапневмовирус, риновирус и норовирус при деца под 10 години, а също и за респираторен синцитиален вирус.

Този вид зараза се разпространява чрез близък личен контакт, кашляне или кихане и докосване на замърсени повърхности. Според описанието на американските Центрове за контрол и профилактика на заболяванията аденовирусът предизвиква диария, повръщане и висока температура, както и респираторни симптоми. Вирусът предизвиква много рядко хепатит, и то само при индивиди, чиято имунна система не функционира пълноценно (имунокомпрометирани). Именно той е открит в 75% от пробите на потвърдените случаи във Великобритания.

Общо 16% от децата при хоспитализирането са дали положителен резултат за COVID-19 (отминала или настояща инфекция) като при малък процент е установена коинфекция с аденовирус. Проверява се също така дали инфекцията не се дължи на действащи в тандем аденовирус и друг вид вирус, включително и SARS-CoV-2.

Британски специалисти обаче изключват връзка между заразата и ваксините срещу новия коронавирус, тъй като страдащите от хепатит деца не са имунизирани.

Заболяването е доста рядко и доказателства за предаването от човек на човек остават неясни, в резултат на което рискът не може да бъде точно оценен. Като се имат предвид съобщените случаи с остра чернодробна недостатъчност, потенциалното въздействие върху засегнатата педиатрична популация се счита за високо.

Къде е регистрирано до момента

Европейският център за контрол на заболяванията изиска от всички страни от ЕС да засилят информираността и да докладват за всички потвърдени и възможни случаи. До момента 12 страни от ЕС са докладвали за случаи - Австрия (2), Белгия (2), Дания (6), Франция (2), Германия (1), Ирландия (5), Италия (17), Холандия (4), Норвегия (2), Полша (1), Румъния (1) и Испания (12), като общо при 5 деца се е наложила чернодробна трансплантация. Извън ЕС за случаи на заразата съобщиха САЩ и Израел.

Широкото географско разпространение на инфекцията означава, че няма очевидна връзка между участващите деца, което изключва замърсена храна, например, обясняват специалистите.

В България засега няма данни за случаи на новия вид хепатит при децата, обяви държавният главен санитарен инспектор доктор Ангел Кунчев. Той обаче каза, че е наредено да се изследват всички случаи, за които има съмнения.

Инструкции за изпращане на проби

1. Вид на пробата, която следва да се вземе възможно най-рано след появата на клиничните симптоми.
2. Серум/плазма

  • за серологично изследване за HAdV, CMV, EBV, PVB19.
  • за PCR-изследване за HAdVs, enterovirus, CMV, EBV, HSV.

Необходимо количество: 2 x 0,5 мл серум/плазма.

  1. Фарингеален секрет
  • за PCR изследване за adenovirus/enterovirus/influenza, SARS-CoV-2.

Тампонът се поставя във вирусна транспортна среда, съдържаща антибиотици.

  1. Фекална проба
    • за изследване за човешки чревни вируси.

Необходимото количество фекален материал е между 5-10 грама при солидна консистенция (размер колкото грахово зърно) или 3-5 мл. при течна консистенция.

  1. Съхранение и транспортиране на пробите се осъществява при спазване на хладилна верига при 4-8оC до доставката им в НРЛ "Хепатитни вируси".
  • Задължителни данни, които трябва да съдържа съпроводителното писмо:
    • Данни за пациента - име, дата на раждане;
    • Дата на начало на заболяването;
    • Дата на вземане на пробата/пробите;
    • Епидемиологични данни;
  • Данни за вече проведени вирусологични и серологични изследвания във връзка с настоящото заболяване;
  • Кратки клинични данни - наличие на специфични клинични симптоми, биохимични показатели - стойности на АЛАТ и АСАТ;
  • Данни за контакт с лечебното заведение и лекуващия лекар.

Дневник