Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) отчита пресичане дейността на над 40 чужди граждани през 2025 г. при противодействия на чуждите специални служби в страната. Това се посочва в доклада на агенцията за миналата година, публикуван на интернет страницата на Министерския съвет.

Отбелязва се случай с един руски гражданин заради действия срещу интересите и националната сигурност страната, на когото е наложено „експулсиране“, както и отнемане правото на пребиваване в България и забрана за влизане в страната. В тази връзка на още един руски гражданин има наложени подобни санкции. 

Също така е пресечена дейността на един руски гражданин за съпричастност към руските специални служби. Със заповед на председателя на ДАНС за срок от 5 г. са му наложени принудителни административни мерки „експулсиране“, „отнемане правото на пребиваване в Република България“ и „забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите – членки на Европейския съюз“.

По отношение на 25 чужденци от ДАНС е изразено отрицателно становище за придобиването на българско гражданство поради данни за обвързаност с дейност на чужди специални служби или за осъществяване на друга дейност, застрашаваща националната сигурност. 

Отбелязва се и случай с един български гражданин, присъединил се към руските въоръжени сили в Украйна. По информация на ДАНС е образувана проверка от Софийската градска прокуратура. 

В контекста на съвременните заплахи в България се отчитат известни предизвикателства при прилагането на мерки за физическа и информационна защита на отделни стратегически обекти, се посочва още в доклада.

Други значими процеси, създаващи рискове за стратегическите обекти и дейности през 2025 г., са свързани с:

- необходимостта за осигуряване на дейността на стратегически производства и на енергийната сигурност в контекста на нарушени вериги за доставки и санкции срещу ПАО „Лукойл“, засягащи активи у нас;

- ненапълно преодоляната зависимост от руско ядрено оборудване, резервни части и експертиза;

-  затрудненията при балансирането на електроенергийната система предвид трайната тенденция за повишено ползване на възобновяеми източници и за ограничено функциониране на хидроенергийни и топлоелектрически централи;

- дефицитите при поддръжката и модернизацията на електроразпределителна и топлопреносна мрежа, рефлектиращи в чести аварии и оказващи влияние върху качеството на услугата за потребителите;

- влошеното финансово състояние на значими въгледобивни дружества и забавените инициативи за преквалификация на заетите в сектора и за използване на минните терени за проекти от „зелената“ енергетика;

- дефицитите в отделни проекти и дейности за изграждане, ремонт, поддръжка и модернизация на железопътна и автомобилна инфраструктура, част от които имат отношение както към икономическото развитие, така и към пътната безопасност;

-  уязвимостите, касаещи достъпа и качеството на здравните услуги и опитите за посегателства срещу публични ресурси за здравеопазване;

- дефицитите на фармацевтичния пазар, свързани с логистични затруднения и неравномерно разпределение, схеми за паралелен износ и нарастващо потребление, включително без лекарско предписание;

- забавянето и нередностите при усвояването на европейската безвъзмездна помощ за устойчиво развитие на инфраструктурата, националното стопанство, както и в подкрепа на научната и развойна дейност;

- зачестяващите вследствие климатичните промени природни бедствия и катаклизми с негативно влияние върху инфраструктурата, условията на живот и продоволствената сигурност; 

- уязвимости в агрохранителната верига, водещи до пазарни изкривявания, нелоялна конкуренция, непозволен внос и предлагане  опасни за здравето хранителни продукти и препарати за растителна защита; 

- дефицитите при изпълнението на държавната профилактична програма и нарушенията на мерките за биосигурност от отделни субекти на фона на усложнената епизоотична обстановка;

-  нарушената речна проводимост, включително в резултат на незаконен добив на инертни материали, неконтролираното обезлесяване и застрояване в отделни области, както и недоброто състояние на отделни хидротехнически съоръжения, създаващи предпоставки за наводнения;

- замърсяването на въздуха и водите от промишлеността и селското стопанство и уязвимостите при контрола и превенцията;

- дефицитите при поддръжката на водоизточниците, преносната и хидромелиоративната инфраструктура в условия на климатични промени и прогнози за траен недостиг на водни ресурси за битови, енергийни, селскостопански и промишлени нужди;

- нарушенията при съхранението на опасни химически вещества.

От ДАНС предупреждават, че аналогично на глобалните процеси, интензитетът на хакерските атаки в България продължава да отбелязва устойчива възходяща динамика. Преобладаващата част от тях са срещу държавни институции и общински администрации, обекти от критичната инфраструктура, транспортния сектор, финансови институции, здравноосигурителни структури и др.

Във връзка с големия обем терористична пропаганда в интернет от агенцията е осъществявано системно наблюдение на онлайн средата. Действията са насочени към установяване на активност за разпространение на радикални послания и евентуален досег с тях на български граждани и чужденци, пребиваващи у нас. Предприемани са необходимите оперативни мерки по отношение на постоянно и временно пребиваващи лица с произход от рискови държави поради продължаващия миграционен поток през България. 

БТА