Нощ на музеите във Велики Преслав

ДО 333 16.05.2010 22:33

АЗ ЗНАЯ, че не съм извънбрачно дете......да не би ти да си такова, съдиш по себе си.....

Анонимен 23.05.2010 23:25

Предоставям на Шум.Бг с молба за публикуване в секцията Ви за Велики Преслав. Вие сте нашата надежда добре скритата истина да излезе на слънчева светлина!

Новобранци в целодневна детска градина Велики Преслав – УВО 2011!

Казарма вече няма, но някои навици на обществото по отношение на формирането на младите хора трудно ще умрат. Все още са живи например в леко маргиналната област на отглеждането на малки деца. Мъките на тазгодишния набор вече са в апогея си, така че предполагам темата за адаптирането на децата в детската градина е актуална.

Проблемът с недостига на места в детските заведения е постоянно във фокуса на общественото внимание. Има обаче и друг сериозен проблем, за който не се говори много – качеството на детските градини, идеите за възпитание и за детство, на които е базирана подготовката на персонала, с една дума отношенето към децата в тях. Този едностранчив поглед към темата сам по себе си отразява обществената нагласа, че грижата за деца се свежда до това да имат покрив над главата и храна. Всякакви прояви на емоционален живот първо не са сериозна тема и второ подлежат преди всичко на пречупване и вкоравяване на характера.

Накратко особеностите на националното въдворяване на деца в детската градина са следните:

• Родителят трябва да връчи детето на персонала на самия праг и да изчезне, преди то да се е разревало, което се очаква да направи всяко хлапe. Ревът за мама се приема за неразделна част от това инициационно преживяване. Проблемът е разбира се, че детето силно се стресира да остане само с непознати хора в непозната обстановка, а и доверието му в неговите родители, които внезапно са го захвърлили тук, подлежи на преосмисляне. На следващият ден родителят ще трябва да излъже детето, че няма да го води и да го оставя там или просто да го отнесе насила, ритащо и ревящо. Педагозите са ме съветвали също да излъжа, че съм си забравила пантофите и само отивам да си ги взема, след което се връщам и ще вляза при детето в детската градина. Доверието към мама и татко спада с още няколко пункта, а те са така да се каже опорните колони на целия свят – доста кофти преживяване, оставящо трайни следи.

• Много е вероятно родителят по някое време да се обади по телефона и да попита дали детето плаче, защото, разбира се, той или тя се чувства тъпо да знае, че детето й/му стои някъде изплашено и разстроено. Много вероятно е в този случай персоналът да излъже родителя, че детето е плакало съвсем малко и вече е забравило всичко. В края на деня обаче става ясно, че детето е плакало през цялото време, от което се разбира, че между родители и персонал също не може да има никакво доверие.

• Родителят няма право никога да влиза в помещенията, където се намират децата, защото първо е носител на опасни инфекции и второ всички останали деца освен неговото/нейното ще се разстроят. Забранено е и от ХЕИ. Всъщност това е остатък от един тоталитарен подход, при който детето бива институционализирано и институцията, поемайки го в свои ръце, не желае да й се пречкат някакви си родители с индивидуални претенции. Презумпцията, че децата при всички случаи ще плачат и тъгуват, показва, че приоритетът на тази система не е преди всичко тяхното благо, а някакво предполагаемо удобство за обществото, ефективност на родителите на трудовото поприще, преизпълнение на петилетката и други подобни „сериозни“ обществени дела.

Нека някой да ме поправи, ако бъркам, но според мен няма друга страна, в която правилата при постъпване в детска градина да са толкова глупави, жестоки и консервативни. На повечето места родителят не само може, но е длъжен да посещава детската градина заедно с детето, докато то свикне. Така няма нужда да му се нанасят емоционални травми, да се подкопава доверието му към родителите и не на последно място към обществените институции, а персоналът дори печели от присъствието и на други възрастни. Важно е и това, че не се изисква инвестирането на никакви средства, нито каквито и да било промени в самите детски градини.

Да. Много болна и тежка тема. Мисля си, че само от родителите зависи доколко ще им е силна волята да се ПРОТИВОПОСТАВЯТ (според това до каква степен условията им позволяват) на страшната реалност в една обикновена българска детска градина.Защото това, че детето някак си ще се адаптира, не означава, че то няма да получи непоправими за цял живот последици. Те ще се отразят на психиката, на морала и изобщо на ценностната му система. Не е учудващо, че днес в България има ужасяваща агресия – в училищата, сред младежите, на улицата. Когато се расте без човешко отношение, без спокойно и грижовно възпитание, без здравословна среда (включително и ХРАНА!), резултатът е повече от тъжен. Моментално се появяват лъжата, побоят, низките страсти, хленченията. Децата ни се поболяват. И всичко става в един омагьосан кръг. Все си мисля, че не са малко родителите, които не отдават особено значение на такива „подробности“ и смятат, че едва ли не детето им трябва да се научи именно така да живее ... че „такъв е животът“ ... и няма какво да хленчи! Явно те са забравили или не знаят какво е майчина топлина,грижа, ласка … Че е много по-добре да се слуша Моцарт или каквато и да е класическа музика, детски песнички и т.н, да се залага на пълноценното развитие на детето…Да се поощряват неговите заложби, които само чакат, за да бликнат ... А не да провокираме и създаваме лошите навици ... Ето за това не трябва да си затваряме очите когато видим, че едно дете плаче, повярвайте ми – има причина! И обикновено тя винаги е в нас. Ние сме направили нещо нередно или не сме били достатъчно търпеливи и всеотдайни. Това НЕ Е РЕДНО. И не навсякъде е така! Има места, където цари ред, хуманни условия и се възпитават добри и щастливи деца. Деца, които не знаят какво е това някой да ги удари и някой да им крещи ... деца, които имат за обяд избор от 3 вида меню – едно стандартно, едно за алергични деца и едно за вегетарианчета. И тези деца са обикновени, а не на някой „богаташ – мутра -фолк“ или прочие ... Просто растат в Германия, в обикновен немски град и в обикновена детска градина ... И за съжаление всичко (ама ВСИЧКО) е безкрайно различно в сравнение с „европейска” България. Ето затова не желая (колкото и да ми е мъчно) детето ми да расте в България. И доколкото зависи от мен това ще бъде така!

Призовавам и другите майки от Велики Преслав (а защо не и от Шумен) да изразят отношението си в коментари по тази болна за нас младите родители тема и силно се надявам Общинското ръководство на града да вземе веднъж завинаги ясни и категорични мерки за едно истинско осъвременяване на тези институции-крепости, символ на по-тъмното ни минало!

Вие сте ...

Съпричастна 25.05.2010 11:13

От Шумен сме, но тук проблемите са същите като при вас.Аз имам доста забелжки, но най-много ме дразни приемането на болни деца, та даже и услугата мед. сестра да дава лекарства. Ако се касае за хронично заболяване, алергия или друго с което няма да се заразят другите деца съм съгласна, но когато приемат деца на антибиотици - се дразня, дори съм го казвала на директорката.

Не се притеснявайте, че ако направите забелжка на персонала това ще се отрази на отношението към детето ви, напротив на децата на капризните родители се обръща повече внимание, защото се притесняват да не последва оплакване в по-горна инстанция.

Една майка в нашата детска има страхотен подход като не и хареса нещо, тя подготвя писмо до Общината и иска в детската да и дадат входящ номер преди да го представи в Общината. Нещата от страна на майката стигат до тук, а проблема който я притеснява е решен още същият ден.Така че с малко кураж се постига много, най лошо е бездействието от наша страна. Успех!

от Царя 06.04.2011 21:47

освен едрогърда царицата има много други качества които би показала срещту 70 лв!!!