Първият състезателен ден на Международния Есенен Турнир по Информатика /IATI/ приключи късно вчера. Във временното класиране при джуниърите първи е Максим Шуклин от първия отбор на Русия, а при синиърите водач е Радослав Димитров - състезател от националният отбор на България.
Днес след приключването на втория и последен състезателен ден ще се състои и Церемонията по награждаването на отличилите се участници. Официалното събитие ще бъде от 19:30 ч., в концертната зала на Община Шумен – „Проф. Венета Вичева“, уточняват от пресцентъра на IATI.
Резултатите от турнира могат да бъдат следени в реално време и днес чрез сайта на ИТ надпреварата.
Организатори на турнира са Община Шумен, Шуменски Университет „Еп. К. Преславски“ и Школа „А&B”, а партньори на IATI са Министерство на Образованието и Науката, Сдружение „Европейска Младежка Олимпиада по Информатика“, Районно управление на образованието – Шумен и Мусала-Софт. Сред спонсорите на събитието са Алкомет АД, Телепол, Ротари клуб Шумен и др.
ШУМ.БГ
.
Коментари
Вазо Иванов
Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.
О, Шипка!
Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
Абе Вазо,
Какъв смисъл си вложил в поста си? Аналогия между "подвига на чутовния връх" преди повече от 140 години и мястото ни в информационната ера в настоящия момент? Или нещо друго. А може би нямаш какво да правиш и си запълваш времето?
5 континента
По-точно регионален кръг. Международен, че и световен би станал, ако участваха индийци, японци, китайци, американци и още, които вече са най-добрите.
Анонимен
Струва ми се, че за вътрешна употреба може да си използват жаргон от английски, но в публичното пространство да назовават възрастови , или каквито са там, групи с жаргон, е признак на недостатъчна култура. Организаторите какво ги водят в Мадара и им показват стари книги, а не могат да си формулират съвременните реалности?
Анонимен
Яки снимки!
НЕАнонимен
На последната снимка сякаш учителката (най-вляво) пита учениците (всички останали на снимката) кой има домашно днес.
И кой спечели все пак? Къде е крайното класиране?
реалист
Организация, пари, спонсори, реклама, за да отидат мозъците ни в чужбина. Каква е ползата за България ?
Е, и?
Организатор "Школа А § Б". Само организатор?
Нали подготвят таланти? Или само парои прибират там? Занимават се с 1-2 деца, а останалите само се крънкат за пари. Замазват се очите на родителите с гръмки фрази и обещания.
Никаква солидна подготовка не се осъществява в тази школа. Казвам го родител, който е плащал такси за нищо.