Авторите на учебниците по история и цивилизация определят какъв ще бъде материалът в тях, а кои ще бъдат те определят издателствата.

Така Министерството на образованието отговаря на въпроса на депутата от ГЕРБ проф. Стефан Желев, дали  първото документирано гражданско честване на Деня на светите братя Кирил и Методий през 1813 година в Шумен може да намери място в българските учебниците по история.

“Разбира се, че ще продължа. Другата седмица имам насрочена среща с главния секретар на МОН, който ще ме насочи към кои издателства трябва да се обърна с конкретното ми предложение”, заяви за ШУМ.БГ проф. Желев.

В питането си депутатът излага факта, че в учебниците по история отбелязването на празника се свързва с училищните тържества, които са се организирали на 11 май, когато Църквата отбелязва празника на двамата свети братя („Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски). През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за св. Иван Рилски. В „Цариградски вестник“ от 26 април 1858 г. е отбелязано, че в Пловдив и други градове българите започнали да честват „Св. Св. Кирил и Методий” като училищен празник.

Желев цитира и популярното вече писмо на арменски историк, езиковед и етнограф Минас Пъжъшкян, в което е описано, че на 22 май (10 май по стар стил) 1813 година българската общност в Шумен е провела тържество, посветено на създателите на българската азбука.

Депутатът напомня и провеждането на редица форуми в периода 2011-2013 г., с участието на уважавани учени в областта на историческите науки, които формулираха извод, че най-ранното документирано гражданско честване на Деня на Кирил и Методий е през 1813 година в Шумен и този факт следва да намери място в учебниците по история, без да се омаловажава първото училищното тържество в Пловдив.

От МОН уточняват, че “учебната програма по всеки предмет съдържа учебното съдържание по предмета – темите, очакваните резулатати като компетентости от обучението, новите понятия, препоръчителното процентно разпределение на задължителните учебни часове за годината и др. В този  смисъл в програмата не се датират исторически събития”.

ШУМ.БГ