Глоби до 500 000 евро и дори санкции в размер на процент от годишния оборот ще се налагат на компании, които укриват или подават невярна информация за начина, по който се формират цените. Това предвижда законопроектът за промени в Закона за защита на конкуренцията, който беше приет на първо четене от временната парламентарна комисия по бюджет и финанси.

Текстовете, внесени от Явор Гечев и група народни представители, бяха подкрепени със 17 гласа "за", при 2 "въздържал се" от представителите на ДБ и 2 гласа "против" от ПП. 

Законопроектът предвижда създаването на електронен централен регистър, който ще проследява движението на селскостопански и хранителни продукти, както и на други стоки по веригата на доставки - от бизнеса на едро до крайните потребители. Регистърът ще се поддържа от Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията.

Според вносителите системата ще позволи по-лесно откриване на пазарни деформации, съмнителни надценки и нелоялни търговски практики.

Фирмите, които не подават необходимата информация или предоставят подвеждащи данни, ще бъдат санкционирани според размера на оборота си. За компании с оборот до 2,5 млн. евро глобите ще бъдат между 2500 и 25 000 евро. За фирми с оборот между 2,5 млн. и 25 млн. евро санкциите ще достигат от 10 000 до 100 000 евро. За бизнеси с оборот между 25 млн. и 250 млн. евро глобите ще бъдат между 25 000 и 250 000 евро.

За най-големите компании с оборот над 250 млн. евро се предвиждат санкции от 50 000 до 500 000 евро или до 1% от общия годишен оборот, ако тази сума е по-висока.

При повторно нарушение наказанията могат да достигнат до два пъти максималния размер, а при системни нарушения - до 10% от годишния оборот на компанията.

Освен новия регистър законопроектът въвежда и забрана за така наречените "прекомерно високи продажни цени". Тази забрана ще важи както за компании с господстващо положение на пазара, така и за предприятия, които действат в съвместно господстващо положение.

Според текстовете такова положение ще е налице, когато две или повече фирми имат достатъчно силно влияние, за да действат независимо от конкуренти, доставчици и клиенти и по този начин да ограничават реалната конкуренция на пазара.

В законопроекта е записано, че "прекомерно висока цена" е цена, която значително надвишава икономически обоснованите разходи за производство, доставка и продажба, включително разумната печалба.

За да установява дали има подобно нарушение, Комисия за защита на конкуренцията ще може да използва различни критерии - сравнение с други пазари, анализ на исторически цени и оценка на икономическата стойност на продукта.

Подробните правила за тези проверки ще бъдат определени с наредба на Министерския съвет след становище на КЗК. Срокът за приемането ѝ е до три месеца след влизането в сила на закона.

Компаниите ще имат право да доказват, че има обективни икономически причини за формирането на техните цени.

При съмнение за прекомерно високи цени КЗК ще трябва да започва производство до седем дни след вземане на решение. Проверката трябва да приключва до три месеца, освен ако случаят не е особено сложен.

До приключването на производството комисията ще може да налага временни мерки, включително промяна на ценовата политика, прекратяване на определени търговски условия или корекция в начина на ценообразуване.

При доказано нарушение КЗК ще има право да налага санкции до 10% от годишния оборот на компанията за предходната финансова година.

Специален режим на прозрачност ще важи и за големите търговски вериги и фирмите за бързооборотни стоки. Те ще бъдат задължени при поискване да предоставят информация за структурата на цените и да съхраняват данни за ценообразуването поне пет години.

Законопроектът включва и нови абсолютни забрани срещу практики, които според вносителите поставят производители и доставчици под икономически натиск, посочва БТА. 

Сред тях са едностранното налагане на цени и условия от големите търговци, начисляването на такси за предлагане на продукция, искането на бонуси със задна дата и използването на скрити механизми при формирането на крайните цени.

Според мотивите целта е да се ограничи прехвърлянето на търговския риск върху производителите и доставчиците.

В текстовете са включени и мерки срещу дискриминационно отношение между търговски партньори чрез различни такси, надценки и отстъпки за сходни продукти.

Предвижда се и защита на търговската марка и идентичността на производителите чрез забрана за обезличаване на продукцията при разопаковане, насипна или наливна продажба.

Сред новите ограничения е и забраната за изваждане на продукти от асортимента, поставянето им на по-неизгодни позиции в магазините или замяната им със собствени марки на търговските вериги.

Законопроектът забранява и използването на чувствителна информация от доставчици за развитието или по-агресивното налагане на собствени марки на търговците.

Включен е и т.нар. анти-обход механизъм. Той предвижда за нелоялни да се считат не само директно забранените действия, но и различни договорни схеми и комбинации от практики, които формално не нарушават закона, но на практика постигат същия икономически ефект.

Според мотивите на вносителите подобни практики често се реализират чрез комбинация от договорни клаузи, бонуси, услуги, компенсации и последващи финансови прихващания.

Подкрепа за законопроекта изразиха вицепремиерът и министър на икономиката Александър Пулев, министърът на земеделието Пламен Абровски и председателят на КЗК Росен Карадимов.

От синдикатите и работническите организации призоваха дебатът по законопроекта да продължи и в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Председателят на временната комисия Константин Проданов заяви, че предстоят допълнителни разговори както със синдикатите, така и с браншовите организации.

Дир.бг