Общото богатство на българските домакинства е нараснало значително през 2025 година и за първи път е преминало границата от 1 трилион лева. Това показват данните от тазгодишното изследване на Индекса на богатството на българите, изготвено от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП).

Според анализа брутното богатство на домакинствата е достигнало 554,87 млрд. евро, или 1,085 трилиона лева. Само за една година то се е увеличило със 71 млрд. евро, което представлява ръст от 14,6 процента.

Индексът проследява как се променят активите на българските домакинства - имоти, спестявания и инвестиции. Освен общата стойност на притежаваните активи, изследването отчита и нетното богатство, при което от активите се изваждат задълженията, основно ипотечните кредити.

Данните показват, че около три четвърти от богатството на българите е концентрирано в недвижими имоти. Именно поскъпването на жилищата е основната причина за отчетения ръст на богатството през последната година. През 2025 г. стойността на жилищния фонд в страната се е увеличила с 59 млрд. евро, или с 16,4 процента.

Според финансиста Макс Баклаян през последното десетилетие недвижимите имоти са помогнали на много български семейства да запазят и увеличат стойността на своето богатство. Той обаче отбелязва, че този модел има и своите недостатъци, тъй като хората със собствено жилище печелят от ръста на цените, докато за младите семейства и за тези без собствен имот покупката на жилище става все по-трудна.

От ЕКИП посочват, че около 90 процента от увеличението на нетното богатство през 2025 година се дължи именно на поскъпването на жилищата. Според тях активното ипотечно кредитиране допринася за повишаването на цените на имотите и създава усещане за по-голямо богатство, което не винаги е подкрепено от реално увеличение на доходите или производителността.

Авторите на изследването обръщат внимание и на ролята на кредитите в икономиката. По техни думи разширяването на кредитирането увеличава паричното предлагане, което може да допринесе за инфлация, по-труден достъп до жилища и задълбочаване на социалните различия.

В същото време финансовите активи на българските домакинства възлизат на приблизително 98 млрд. евро. Най-голям дял в тях заемат банковите депозити и наличните парични средства, които представляват около 41 процента от всички финансови активи или близо 56 млрд. евро.

Една от по-интересните тенденции през миналата година е значителното намаляване на парите в брой, държани от домакинствата. Според изследването количеството банкноти и монети в обращение е намаляло с 890 млн. лева, което представлява спад от 43 процента.

Инвестициите продължават да заемат сравнително малък дял в структурата на финансовите активи на българите. Те представляват едва около 5 процента от общия им размер. Въпреки това се наблюдава увеличение на вложенията в акции, търгувани на фондовите пазари, тъй като все повече хора търсят по-висока доходност за своите спестявания.

Според Макс Баклаян българските домакинства продължават да държат огромна част от спестяванията си в банкови депозити и кеш. По негови думи сумата е приблизително равна на 80 процента от брутния вътрешен продукт на страната. Той предупреждава, че при продължаваща инфлация това създава риск за реалната стойност на спестяванията, тъй като увеличаването на сумите по сметките невинаги означава запазване на покупателната способност на парите.

Дир.бг