Паметник на Юрдан Планински, Стояна войвода и Юрдан Кършовски, посветили живота си на борбата за Освобождението на България, бе открит днес в центъра на Салманово.
На церемонията присъстваха кметът на община Шумен Любомир Христов, областният управител Стефан Желев, кметът на селото Йордан Киров, гости и жители на Салманово.
Металната пластика е дело на художника Пламен Петков и представлява композиция от полуарка, кръст и паметна плоча с имената на тримата, свързани със селото революционери.
„Откриването на този паметник е за легендите и за името на село Салманово. Неслучайно го откриваме на днешния Димитровден – Деня на Салманово и наш празник, защото на този ден е осветена и нашата църква, носеща името на Свети Великомъченик Димитър Солунски“, каза кметът на селото Йордан Киров. Той благодари на всички, помогнали със средства за строителство и за съдействието при изграждането на паметника.
„Изключително ми е приятно, че днес сме заедно по такъв повод, защото такива паметни знаци ни показват откъде идваме и накъде отиваме. Признателността на жителите на селото към личности, които са се посветили на борбата за освобождение показва, че село Салманово с историята си и настоящето е едно от живите села в Шуменска община и в България“, каза кметът на общината Любомир Христов.
Той поздрави жителите на селото и изказа благодарности към участвалите в изграждането на паметника. Областният управител Стефан Желев също поздрави хората и отбеляза, че с днешното си дело те показват почитта си към своето минало и традиции.
Идеята за изграждането на паметника е на Инициативен комитет с председател д-р Драган Драганов от РПК "Прогрес", който е дарил и основната част от средствата за неговото построяване.
Стояна войвода е родена в Салманово в началото на 19-ти век. За нея пише в книгата си историкът Дечко Лечев, според който тя и мъжа й Иван са водили хайдушка дружина в Шуменско.
Юрдан Жечев Планински също е роден в Салманово /1836 г./. След завършването си в мъжкото класно училище на Иван Богоров заминава за Белград, където се записва в Първата легия на Георги С. Раковски. Там се среща с Левски и участва в много боеве в Сръбско. По-късно се установява в Браила и участва в подготовката на четите на Панайот Хитов и Филип Тотю, а после и на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Става един от основателите на революционния комитет в Браила.
Юрдан Попхристов Кършовски е роден през 1851 г. в град Елена. Заедно с брат си участва в подготовката на четата на Панайот Хитов, среща се с Раковски, Ботев и Левски. През 1874 г. в Търново се жени за мома от Салманово - Ирина, която била там на гости при роднини. Живеят известно време в Салманово, където им се ражда първото дете, а после Юрдан заминава за Румъния, където се включва в ботевата чета, като описва бойния й път и така става един от първите й летописци. След Освобождението се връща да живее в Салманово. Умира след като е тежко ранен в боевете при Сливница.
ШУМ.БГ
Коментари
ШУМ.БГ
Този коментар бе изтрит заради неспазване на Правилата
зоо
Вече, който не е решил не се е снабдил с дипломи за висше, от Шуменския също. В ШУ-то и асистенти, доктори, всякакви назначени по партийна линия, посредствени. В Шуменския социални ли не щеш, "икономики" ли не щеш, но за инженери няма специалности. За инженери- строителни и всякакви, за лекари се учи само в големите градове- София, Пловдив, Бургас, Русе, Варна. Аман от измислени наименования.
Дечко Лечев
Сменете незабавно плочата! Грубите грешки в текста подсказват за невежество и компрометират хубавата идея. Освен посочените от мен по-горе груби грешки, забелязвам и други:
1. Юрдан Планински не е загинал! Той е поборник, но доживява Освобождението и умира във Варна през 1906 г. от естествена смърт.
2. Стояна войвода също не е загинала. И тя умира от естествен смърт възрастна в Салманово.
3. За загинал може да се смята само Юрдан Кършовски, тежко ранен в Сръбско-българската война и починал по-късно във военната болница в Стара Загора.
4. Юрдан Кършовски не е съратник нито на Раковски, нито на Левски. С Раковски се среща в мушията на Никола Балкански край Букурещ през пролетта на 1867 г., когато е на 14-15 години, а Раковски умира през м. октомври същата година. Има предположения, че там се е срещнал с Левски, но няма сведения да се е срещал по-късно (поради обтегнатите отношение между Левски и най-големия му брат Иван) за да се смята за негов съратник. Той заслужава голямо признание без да е съратник на Левски!
Още веднъж призовавам: Сменете плочата! Грешките в нея са скандални! Не трябва да се изопачава историческата истина!