От ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната" внесоха в Конституционния съд две отделни искания за установяване на противоконституционност на Закона за държавния бюджет за 2026 г., а от партията с лидер Асен Василев и още едно - за Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

Двете формации взаимно се подкрепиха, за да може всяка от жалбите да бъде подписана от необходимите според основния закон минимум 48 депутати, тъй като парламентарната група на ГЕРБ-СДС е от 39, а тази на ПП - от 16 народни представители.

Основните критики са, че законът е в противоречие с устройствения закон за управление на публичните финанси, обясни Владислав Горанов от ГЕРБ, който заедно с Теменужка Петкова и Красимир Вълчев дойдоха първи в КС.

Той съобщи, че жалбата е подписана от 50 народни представители, като подкрепа е била получена от ПП.

Надявам се бързо да получим мнение от съда, допълни народният представител. По думите му не може съществуващите фискални правила, описани в Закона за публичните финанси, с лека ръка да бъдат нарушавани. Според него законът за бюджета нарушава и Договора за функциониране на ЕС.

Отмяната на едни грешни норми възстановява някакви принципи на по-добро управление, защото със 131 депутата можеш да направиш какъвто реши бюджет, каза още Горанов.

Той обясни, че ако законът за държавния бюджет бъде отменен от Конституционния съд, ще действа старият удължителен закон.

Внасяме две конституционни жалби - срещу Закона за държавния бюджет и Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Това каза Стою Стоев от "Продължаваме промяната" пред медиите преди заедно с председателя на партията Асен Василев и други народни представители да влязат в сградата на съда 15 минути след колегите си от ГЕРБ.

Той обясни, че са събрани над 50 подписа от народни представители, като подкрепа е била получена само от ГЕРБ-СДС.

Четири са основанията за сезиране на Конституционния съд, посочи Стоев. Първото е обвързването на магистратските заплати с депутатските, което според него е най-яркият пример за противоконституционност в бюджета и директно нарушение на принципа на разделение на властите. По думите му, това поставя магистратите под политическо влияние, което нарушава всякакви международни принципи и стандарти.

Второто основание е суспендирането на механизма за определяне на минимална работна заплата, без да се предложи алтернативен механизъм. Стоев посочи, че няма задължение да има конкретен механизъм, но има задължение по международен договор да има формула за изчисляването й.

Следващото основание, по думите му, е свързано с бюджета на държавното обществено осигуряване във връзка с решенията от ТЕЛК, а последното - с Кодекса на труда по отношение изчисляването на трудовия стаж.

Неща, които не зависят от бюджета, се променят през него в преходни и заключителни разпоредби, без никаква мотивираност и без обществено обсъждане по ключови теми, коментира още Стою Стоев.

Той изрази учудване, че от "Демократична България" не са ги подкрепили, въпреки че според него имат сходни виждания, особено по отношение на Закона за съдебната власт.

Dir.bg