След изборите на 19 април, на които партия ГЕРБ се класира втора, но загуби близо 210 хиляди гласа в сравнение с предишния парламентарен вот, лидерът й Бойко Борисов предприе мерки. Оттогава той обикаля структурите, "рефрешва" партията по собствените му думи с една цел - да й влее "нова, свежа кръв".

При срещите си с актива в N-ския областен град Борисов правеше три неща - критикуваше управлението на кабинета "Радев", говореше за предстоящите президентски избори, спираше се на някой местен проблем и нерядко правеше смени в областното ръководство.

Кадровите смени лидерът на ГЕРБ започна мащабно - от столицата. На 11 август Борисов смени лидера на ГЕРБ в София. Най-голямата структура на партията оглави общинският съветник Димитър Вучев. Преди този пост заемаше Даниела Райчева, бивш кмет на район Нови Искър.

Последва морската столица Варна. На 17 август архитект Стоян Петков пое управлението на ГЕРБ във Варненска област. До него тази позиция бе на бившия кмет на морската столица Иван Портних. Арх. Петков е част от неговия екип.

На 20 август дойде ред на Русе. Борисов представи новия областен координатор на ГЕРБ-Русе - кметът на Мартен Димо Тонев. Той зае мястото на досегашния областен координатор Георги Кръстев.

А съвсем неотдавна - на 24 август, лидерът на ГЕРБ съобщи в Ямбол, че тази област ще има нов координатор - Николай Костадинов. Той беше заместник областен управител до пролетта. Пое поста от Димитър Иванов - депутат от региона до парламентарния вот през април т.г.

Че в ГЕРБ има вътрешни напрежения, които не могат да останат без отговор от централното ръководство, стана ясно още преди изборите, почти с пукването на пролетта.

На 17 април Борисов призна, че "му липсва Цветанов" и на среща с кметовете на Бургас и Стара Загора Димитър Николов и Живко Тодоров обяви: "На Конгреса на ГЕРБ ще предложа нова длъжност. Кметовете на Бургас и на Стара Загора - Димитър Николов и Живко Тодоров, ще съвместят още отговорности". Конкретен повод за разговора бяха спекулациите, че двамата са загубили доверието на председателя и затова няма да бъдат водачи на кандидат-депутатски листи.

И Националното събрание на ГЕРБ, проведено на 22 март, двамата кметове бяха официално утвърдени в ръководството на партията.

След изборите обаче Тодоров напусна Изпълнителната комисия на ГЕРБ, тясното партийно ръководство. И обясни този свой ход с "незадоволителното" представяне на партията, определяйки оттеглянето си като "личен акт на поемане на политическа отговорност".

Едва заглъхна напрежението, породено от постъпката на Тодоров и в ГЕРБ се развихри нов скандал - в Пловдив. На 26 юни, около месец, след като напусна поста си на заместник-кмет на Пловдив, Владимир Темелков атакува публично кмета Костадин Димитров, обвинявайки го в "управленска импотентност". Темелков поиска и оставката на Димитров.

За следизборни скандали в ГЕРБ, породени от лошото представяне на партията на вота, се заговори и в редица други областни центрове.

На този фон Борисов съобщи за нова инициатива - национална политическа академия на партията "Новите умове". Направи го на 28 юни на среща с актива в Кюстендил, където обяви, че предстоят обиколки из страната в търсене нови лица, които да влязат в партията и в крайна сметка да се стигне до "алтернативно правителство с нови хора". Според Борисов идеята е за всеки министерски пост в алтернативния кабинет ще се конкурират по двама-трима представители на формацията. А целта е след време тези хора да бъдат новите партийни кадри в изпълнителната власт.

Всъщност за "правителство в сянка" и ново поколение управленци Борисов заговори малко по-рано - на 14 юни в Шумен. "Целта е от всички областни градове да изведем един национален отбор, който да предложим на избирателите. Ако им харесва, да гласуват за нас", каза тогава лидерът на ГЕРБ.

На 5 август във видео, публикувано във Фейсбук, Борисов се похвали, че вече разполагал с 200 подготвени човека. Той едновременно сподели надеждите си за бъдещето и даде сурова оценка на досегашните кадри, като каза: "Ще извадим хора, които утре можем да ги пуснем по медиите, а до местните избори ще имаме едно правителство в сянка, с което да заявим на хората защо ГЕРБ иска да управлява и с кои хора ще управляваме, за да не се получават такива недоносчета, които имаме в момента. Ако направим един тест, те не знаят имената на министрите."

А неотдавна в Ямбол съобщи, че "академиите" ще продължат до 15 септември.

През цялото лято Борисов говори и за президентските избори.

В Ловеч на 12 юли каза: "Най-големите в център-дясно са ГЕРБ. Най-образно казано кандидат-президентската двойка трябва да бъде на партиите, обединена около ЕНП, либералите, които са в момента в управление в Европа, и това може да стане с всеобщи усилия. Начинът, по който се опитват всеки да предлага свой кандидат, е обречен на неуспех. Или се прави нарочно. Единственият шанс едноличното управление да спре е демократичните сили да извадят обща кандидатура."

Но няколко дена по-късно - в Благоевград, на 19 юли по повод предстоящите президентски избори заяви, че всяка партия трябва да издигне собствен кандидат за държавен глава.

А само преди дни в Ямбол отсече: "ГЕРБ ще обяви кандидата си за президент, когато трябва! Има време до президентските избори." И посочи, че партията няма да обяви сега своя кандидат, защото в момента на дневен ред е преструктурирането на формацията и вкарването на нови лица в партията.

На 30 август Борисов свиква актива на ГЕРБ от цялата страна - предстои национално съвещание, на което трябва да се заявят политическите послания на партията в навечерието на президентските избори. Но едва ли ще чуем име на кандидат-президент. До края на седмицата няма планирани срещи на Борисов в страната. Ако се вярва на последното му публично изявление - в Ямбол, въпросът за президентските избори е оставен за септември, едва ли не - за след 15 септември.

Бившият премиер обаче е доказал през годините, че умее да изненадва публиката. Ще видим какво ще направи сега. Има време - до 22 септември, 17 ч, когато изтича срокът за регистрация на кандидат-президентите в ЦИК, независимо от това как се явяват - като издигнати от инициативен комитет или като издигнати от партия или коалиция. Има обаче тънък момент - самите инициативни комитети трябва да бъдат регистрирани до 14 септември.

Дир.бг