На днешния ден православната църква отбелязва Симеоновден. Християнският празник е в чест на св. Симеон Стълпник и неговата майка Св. Марта. 

На 1 септември по хилядолетна традиция се отбелязва началото на новата църковна година. В храмовете се извършва молебен на този ден и се изпросва Божи благослов за "благоприятна Господня година", за която говори Иисус Христос в проповедта Си в синагогата на град Назарет. А доколкото в гражданския ни календар новата година се отбелязва на 1 януари, ние и тогава извършваме такава молитва към Бог - Господаря на времето и на цялото творение, за да живеем в мир и любов, които са основа на истинското благоденствие.

Свети Симеон е роден в 389 г. в област Кападокия, Мала Азия. Той бил смирен и благ християнин. За да се отдели от хорската суета си построил каменна кула, висока 40 лакти. Живял в тясна килия на върха й и затова бил наречен Стълпник. Починал на 103-годишна възраст.

 Сред българите денят е известен още като "Симеон орач", "Симеон сърп", "Симеон брульо", "Летен полазник". 

Този празник се считал в миналото за начало на земеделската нова година. Тогава започвала есенната оран и сеитба, бруленето и събирането на орехите. На Симеоновден се правят прогнози и за времето - каквото е в този ден, такова ще е и през януари. Ако видят, че на този ден кучето лежи свито на кълбо, казват, че зимата ще подрани и ще бъде много студена.

Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не "излезе берекетът от дома". Не се готви, не се пере и простира. Гледа се кой ще дойде в къщата ако е добър, реколтата ще е плодовита. По същия начин и орачът, отивайки към нивата, смята, че ако срещне човек с "пълно", житото ще роди много зърно.

На този ден жените замесват пшенично тесто и правят питки, с които захранват ритуално воловете и биволите, с които ще се орат нивите. Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата им.

Имен ден празнуват: Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона, Марта. 

Дир.бг