Въвеждането да данък свръхпечалба за банките ще има дисциплиниращ ефект. Облага се единствено извънредната част от печалбата, а не обичайната норма на печалба. Това заяви в предаването "Говори сега" по БНТ заместник-министърът на финансите Людмила Петкова. По повод предупрежденията за риск от висока инфлация Петкова посочи, че правителството работи по пакет от мерки за нейното овладяване. Според нея една от тях е именно облагането на свръхпечалбите.

Заместничката на Гълъб Донев коментира и възраженията на засегнатите сектори, че не реализират свръхпечалби. По думите ѝ, ако такива действително няма, компаниите не би трябвало да се притесняват от новия данък. Тя припомни, че техните твърдения бяха, че няма свръхпечалби.

    "Така че, ако няма свръхпечалби, не би трябвало да се притесняват, че ще бъдат обложени с данък върху свръхпечалбите. Действително тези сектори, които сме ги включили за облагане, те формират около 60% от свръхпечалбите във всички икономически сектори на страната. И, както виждате, ние не сме включили производство. Докато в някои от тези сектори печалбите всъщност не се инвестират, а те директно се разпределят като дивиденти и излизат от България, без да се облагат с данъци.", коментира зам.-министърката на финансите.

Петкова коментира и опасенията на управителя на БНБ Димитър Радев, че допълнителното облагане може да бъде прехвърлено върху клиентите чрез по-високи цени, банкови такси, лихви или застраховки. По думите ѝ гуверньорът на БНБ, от една страна, изразява притеснения от бързия ръст на кредитите и рисковете на имотния пазар, а от друга - предупреждава, че мярката може да повиши лихвите и да ограничи отпускането на заеми.

Тя определи подобни предупреждения като "икономическа заплаха" и подчерта, че кредитирането е чувствителна тема. Зам.-министърката напомни, че ролята на централната банка е да следи за спекулативно повишаване на лихвите, вместо да създава опасения за поскъпването им. Според нея има противоречие между тези опасения и предишните предупреждения за прекомерно кредитиране и риск на имотния пазар.

    "Тук също виждам така малко едно, как да го кажа по-меко, лицемерие. Защото, от една страна, самият управител на Централната банка беше изявил притеснение от рязкото увеличаване на предоставянето на кредити и съответно имотния балон. И се търсеха и начини това нещо да се спре, включително и чрез увеличаването на лихвите. От друга страна, данък свръхпечалба ще доведе до това увеличаване, според него, на лихвите и ще намали кредитирането. Затова казвам, че тук виждам така малко едно раздвоение, което не мога точно да си обясня в позицията на Централната банка.", заяви зам.-министърката.

По повод опасенията Димитър Радев за капитализацията и ликвидността на банките Петкова заяви, че вижда "двоен стандарт" в позицията на централната банка.

    "По отношение и на ползите, и на вредите, понеже се коментира, че данък свръхпечалба ще засегне капитализацията на банките и ликвидността, сега изказването, т.е. изявлението на БНБ го разглеждам малко като двоен стандарт. От една страна, когато част от печалбите трябва да отидат в бюджета, за да подпомогнат финансовата стабилност на страната, те водят до декапитализация и намаляват ликвидността на банките", коментира тя.

    "От друга страна, когато се разпределят като дивиденти за чуждестранните дружества майки, всъщност тогава няма проблем с капитализацията. И всъщност, ако действително има проблем с капитализацията, вместо да се разпределят печалбите като дивиденти, биха могли централната банка да задължи за заделяне на резерви, с които по принцип да се засили капиталовата адекватност на банките, ако има такъв риск.", обясни зам.-министърът на финансите.

Тя уточни, че не отправя съвет към управителя на БНБ, а прави констатация, като посочи размера на разпределяните като дивиденти печалби през последните години - повече от 60% от печалбите под формата на дивиденти."

По думите ѝ ролята на държавата е да защити гражданите и финансовата стабилност, а част от средствата от предлаганите мерки са предвидени за преференции за семейства с деца и за бизнеса.

На въпрос дали държавата ще успее да събере близо милиард и половина евро от предвидените мерки Петкова заяви, че оценката, заложена в бюджета, е по-ниска от действително очаквания ефект. Заместник-министърът заяви още, че няма възможност бюджетният дефицит да се понижи под 3 на сто от БВП през тази година. Очакванията са той да бъде около 5 на сто, а през 2027 г. да спадне под 3 на сто.

Дир.бг