Счетоводни корекции за близо 1,5 млрд. лева са направени в отчета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2025 г. след одита на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ). Сумата включва над 1,2 млрд. лева за извършени, но неодобрени и неосчетоводени навреме дейности по текущ ремонт и поддръжка на пътищата, 312,5 млн. лева за индексации и близо 6,2 млн. лева лихви. Това сочи един от изводите на одита на АПИ, извършен от Сметната палата. Проверката е в основата на спора между управляващите и предишния кабинет какъв е бил реалният размер на разходите и бюджетния дефицит за 2025 г.

Докладът на Сметната палата обхваща финансовото управление на имуществото, поетите ангажименти, извършените дейности и отчетените разходи на АПИ за периода от 1 януари 2020 г. до 31 май 2026 г. Проверката е възложена от Народното събрание, а заключенията са изпратени в определения срок - 30 октомври 2026 г., посочват от институцият

Една от най-съществените констатации е, че агенцията е отлагала счетоводното признаване на разходи и задължения за вече извършена работа, докато не осигури средства и не приключи процедурата по одобряване на сертификатите на изпълнителите. Така разходите са били отчитани в по-късни периоди, вместо в годината, за която се отнасят.

Как разходите са оставали извън отчетите

Механизмът започва с извършването на ремонтните или поддържащите дейности. Изпълнителят представя сертификат за свършената работа в съответното областно пътно управление. След проверка и подпис от неговия директор документът се изпраща в централната администрация на АПИ. Там следват допълнителна проверка, доклад и решение на управителния съвет за окончателното му одобряване. Едва след това изпълнителят може да издаде фактура, а плащането трябва да бъде извършено в 30-дневен срок.

Одитът установява, че няма регламентиран максимален срок, в който управителният съвет да се произнесе по сертификатите. В резултат част от тях са оставали неодобрени с години. Към средата на 2026 г. са открити документи за дейности от 2022, 2024 и 2025 г., които са били проверени и подписани на областно ниво, но не са стигнали до окончателно одобрение.

Към 31 декември 2025 г. процедурата по одобряване на 1017 сертификата за текущ ремонт и поддръжка не е била приключила. Изпълнителите не са издали фактури и не са получили плащания. Това обаче не означава, че разходите и задълженията не са възникнали. Дейностите вече са били извършени и приети, поради което е трябвало да бъдат отчетени за съответния период.

Сметната палата посочва, че практиката на АПИ да признава разходите едва след издаването на фактура противоречи на принципа на текущото начисляване в Закона за счетоводството. Министерството на финансите определя това като "сериозно отклонение" от правилата за счетоводно отчитане.

В резултат на одитните процедури и указанията на финансовото министерство в годишния финансов отчет на МРРБ за 2025 г. са направени корекции за близо 1,5 млрд. лева. Според Сметната палата те не създават нови задължения, а отразяват счетоводно вече възникнали разходи и задължения, включително за дейности от предходни отчетни периоди.

Това е съществено и за оценката на бюджетното изпълнение. Одиторите посочват, че ако разходите бяха отчитани своевременно, законовото ограничение за поемане на нови задължения за разходи е щяло да бъде надхвърлено през 2020, 2021, 2024 и 2025 г. С други думи, отлагането на счетоводното признаване е прикривало в отчетите реалния размер на вече поетите задължения през съответните години.

Договори за 18,2 млрд. лева при разходен ресурс от 11,4 млрд.

Одитът показва и мащаба на финансовите ангажименти на пътната агенция. За проверявания период тя е сключила договори за над 18,2 млрд. лева, докато разходният ѝ ресурс е бил 11,4 млрд. лева. Така поетите ангажименти надхвърлят наличното финансиране с 6,8 млрд. лева, или близо 60%. Те обвързват бюджетни средства за общо 11 години и 2 месеца, като приблизително 4 години и 2 месеца от този период са извън обхвата на одита.

Заради системния недостиг на средства на АПИ са отпуснати допълнително 1,6 млрд. лева по бюджета на регионалното министерство с постановления на Министерския съвет. От тях 1,2 млрд. лева са предназначени за текущи ремонти и поддръжка на пътната инфраструктура.

Сметната палата установява и системно увеличаване на стойността на договорите спрямо първоначалните прогнози. От 213 договора за поддръжка на републиканската пътна мрежа при 139 са подписани допълнителни споразумения за общо 5,6 млрд. лева. Това е с 78% над първоначалната прогнозна стойност.

При 64 договора за ново строителство с прогнозна стойност 4,8 млрд. лева са одобрени допълнителни споразумения за 1,9 млрд. лева. За 74 договора за основен ремонт, първоначално оценени на близо 747,4 млн. лева, допълнително са възложени дейности за 42,7 млн. лева.

АПИ изпълни заръката на премиера и спешно смени шефа на Националното тол управление
Виж още
АПИ изпълни заръката на премиера и спешно смени шефа на Националното тол управление

Сред примерите в доклада е договор с първоначална прогнозна стойност 18,7 млн. лева, по който са подписани допълнителни споразумения за 293 млн. лева и спогодби за индексация и уреждане на вземания за близо 84 млн. лева. Така общата стойност достига почти 396 млн. лева - над 21 пъти повече от първоначално предвиденото.

При съвместна проверка на финансовото и регионалното министерство е установено, че 315 млн. лева от разходите по този случай са за основен ремонт, реконструкция или ново строителство - дейности, които са извън предмета на договора за текущо и зимно поддържане. Заради забавени плащания изпълнителят е прехвърлил вземания за 16,65 млн. лева на трети лица и е завел търговски дела срещу АПИ. Впоследствие агенцията е поела допълнителни задължения за лихви и съдебни разноски за над 6,9 млн. лева.

Други примери също показват значително разминаване между прогнозните и реалните стойности. При договор за 28 млн. лева поетите ангажименти и фактурираните дейности достигат 424 млн. лева, а по договор за 17,6 млн. лева са извършени и разплатени дейности за близо 130 млн. лева.

Нарушения при индексацията и слаб контрол

Одитът установява проблеми и при увеличаването на цените заради инфлацията. АПИ е сключила 56 спогодби за индексация на обща стойност близо 1,1 млрд. лева, от които към 30 юни 2026 г. са изплатени малко над 761 млн. лева.

Според Сметната палата спогодбите са подписвани с 24-месечен срок за плащане и клауза за бъдещо преструктуриране на бюджета, без по бюджета на агенцията да има осигурени или предвидени средства. Установена е и индексация по договори с прекратено действие, въпреки изрични указания на регионалното министерство, че това не е допустимо. Към момента на одита АПИ не е разполагала и с действащи вътрешни правила за прилагане на методиката. При проверен договор е установено незаконосъобразно договаряне и изплащане на близо 1 млн. лева над допустимото.

Сериозни слабости са открити и в контрола върху изпълнените дейности. В агенцията няма единна система за проследяване на сертификатите от подаването им в областните управления до окончателното плащане. Документите се съхраняват разпокъсано, липсват единни процедури за проверки на място, а в някои случаи одобряването на голям брой сертификати е ставало с един доклад, без да бъдат приложени достатъчно доказателства за извършената работа - протоколи, замервания и лабораторни изпитвания.

Одиторите са открили и незаверени копия на документи, таблици в "Ексел" без дати и подписи, липсващи кантарни бележки за извозени материали, както и документи, които не удостоверяват качеството и произхода на вложените материали.

Дир.бг