Окончателно, минималната работна заплата в България ще бъде 660 евро от 1 януари 2027 г. Размерът е определен за пълен работен месец при 8-часов работен ден и 5-дневна работна седмица. Минималното почасово възнаграждение ще бъде 3,98 евро. Новият размер е утвърден с постановление на Министерския съвет, което е било прието на 29 октомври и е публикувано в "Държавен вестник" на 3 ноември. То влиза в сила от началото на следващата година.

Новото възнаграждение е с 39,80 евро, или 6,4%, над сегашното от 620,20 евро. Според социалния министър Наталия Ефремова увеличението ще засегне около 462 000 работещи. При обсъжданията на предложението тя посочи, че ръстът надхвърля отчетената годишна инфлация от 5,7% и е съобразен с възможностите на държавния бюджет.

 Размерът от 660 евро беше обсъден на 23 октомври в Националния съвет за тристранно сътрудничество, но заседанието приключи без единодушие. Всички национално представителни работодателски организации подкрепиха предложението на правителството. Според тях увеличението от 6,4% покрива напълно ръста на инфлацията.

Синдикатите обаче възразиха срещу определения размер. От КТ "Подкрепа" посочиха, че след приспадане на личните осигурителни вноски и данъка върху доходите работникът ще получава около 512 евро чисто. Според синдикалните представители това не осигурява достойни доходи и оставя българските работещи на минимална заплата на последно място в Европейския съюз по този показател. От КНСБ пък настояха за повишение, което да осигури 690 евро минимална заплата.

Увеличението за 2027 г. е първото, което се подготвя при новия механизъм за определяне на минималната работна заплата. Той беше въведен с промени в Кодекса на труда, приети от парламента през септември, а впоследствие беше разработена и подзаконова уредба.

Досега размерът се определяше по формула, обвързана с 50% от средната брутна работна заплата за определен период. Новият подход предвижда минималното възнаграждение да се определя в диапазон с долна и горна граница. Долната не може да бъде под размера за предходната година, а горната се изчислява въз основа на 4 социално-икономически показателя:
  • Покупателната способност на минималната заплата, включително с оглед на издръжката на живот.
  • Общото равнище на възнагражденията и тяхното разпределение.
  • Темпът на растеж на работните заплати.
  • Дългосрочната производителност на труда.

Всеки от 4-те показателя има еднаква тежест от 25% във формулата. Данните за изчисленията ще се основават на официалната статистика.

Процедурата предвижда първо синдикатите и работодателите да водят преговори до 15 май за размера на минималната заплата за следващата година. След това Министерският съвет трябва да определи конкретната сума до 15 август, като вземе предвид резултатите от разговорите със социалните партньори.

На всеки 3 години ще се прави и оценка доколко минималната заплата е адекватна. За целта ще се използват 2 референтни стойности - 60% от брутната медианна работна заплата и размерът на издръжката на живот.

Така новият механизъм цели да съчетае защитата на доходите на най-нископлатените работници с възможностите на бизнеса и развитието на икономиката. Решението за конкретния размер обаче остава в правомощията на правителството, дори когато социалните партньори не постигнат съгласие.

Dir.bg