Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) увеличи повече от два пъти прогнозата си за растежа на хърватската икономика през 2022 г., но същевременно прогнозира съществено забавяне на икономическата дейност през 2023 г. заради очакваното понижено търсене в еврозоната и газовата криза, съобщава Хина, цитирана от БТА.

ЕБВР сега очаква брутният вътрешен продукт на Хърватия да нарасне с 6,5 процента през 2022 г., което е с 3,5 процентни пункта повече от прогнозата през май, според публикуван вчера доклад.

През 2023 г. икономиката на страната се очаква да отчете съществено забавяне, като се прогнозира растеж от едва 2 процента - с 1,5 процентни пункта по-малко от прогнозата през май.

Хърватската икономика се възстанови напълно след пандемията от коронавирус през 2021 г., когато БВП нарасна с 10,2 процента със силен принос на индивидуалното потребление, износа и инвестициите, посочва ЕБВР.

През първата половина на 2022 г. икономическата дейност също нарасна съществено - със 7,4 процента - стимулирана отново от вътрешното търсене и износа.

През третото тримесечие на годината се очаква ключова подкрепа за растежа и бюджетните приходи да дойде от туризма, като се има предвид отслабването на потреблението и инвестициите.

ЕБВР очаква съществен спад на растежа през 2023 г., свързан със слабото търсене в еврозоната.

Институцията също така отбелязва, че Хърватия е относително защитена от потенциално спиране на вноса на енергия от Русия, тъй като енергийният й сектор е основно собственост на държавата, и изтъква адекватния дял на възобновяемата енергия и достъпа до алтернативни източници на доставки чрез терминала за втечнен природен газ на остров Крък.

Дир.бг