Близо 97% от работещите в България се осигуряват на минималните осигурителни прагове по икономически дейности. Това съобщи управителят на Националния осигурителен институт (НОИ) Весела Караиванова-Начева по време на заседанието на парламентарната комисия по бюджет и финанси, на което депутатите обсъдиха на второ четене бюджета на държавното обществено осигуряване.

По думите ѝ най-висок е делът на осигуряващите се на минимални прагове в областите Видин, Разград, Силистра, Враца и Монтана. Най-нисък е той в Благоевград, Варна и Бургас, като според нея не може категорично да се каже дали това се дължи на сезонната заетост или на други фактори.

Правителството предлага от 1 август максималният осигурителен доход да бъде увеличен до 2300 евро, а минималните осигурителни прагове да бъдат актуализирани за първи път от десет години. За част от икономическите дейности увеличението ще надхвърли 70%.

От "Демократична България" предложиха минималните и максималният осигурителен доход да останат без промяна до края на годината. Според Мартин Димитров бизнесът няма достатъчно време да се адаптира към новите изисквания. "За да се намали сивата икономика трябват усилия и хората да започнат да се осигуряват на реалните си доходи", заяви той.

Димитров припомни, че преди години неплащането на осигуровки е било криминализирано, и попита социалния министър Наталия Ефремова колко лица са били подведени под наказателна отговорност. "Отговорите са доста оскъдни и аз вярвам, че трябва да бъде намалена сивата икономика и няма никакви резултати", каза още той.

От ГЕРБ заявиха, че ще подкрепят предложението на ДБ. Десислава Танева предупреди, че в хранително-вкусовия сектор осигурителната тежест ще се увеличи с около 50%, което според нея е непосилно за част от предприятията.

Лидерът на "Продължаваме промяната" Асен Василев пък изтъкна положителни тенденции на пазара на труда. "За първи път от години има ръст на осигурени лица от 2 877 000 на 2 930 000, както и намаление на хората, които получават минималната заплата - от 485 хил. на 419 хил."

Цончо Ганев от "Възраждане" разкритикува предложенията на кабинета. "Вие обещахте да не вдигате данъците, но вдигането на осигуровките е точно това. Друг е въпрос дали изобщо трябва да има минимални осигурителни прагове, но това е тема за голяма реформа", каза той.

От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) заявиха, че ще приемат промените тази година, но настояха догодина темата да бъде обсъдена подробно със социалните партньори. Синдикатите от своя страна бяха категорични, че минималните осигурителни прагове не могат да останат на сегашните си нива и са важен инструмент срещу укриването на доходи.

Министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова посочи, че при въвеждането на максималния осигурителен доход той е бил предвиден да бъде десет пъти по-висок от минималната работна заплата, докато в момента съотношението е едва 3,8. Тя беше категорична, че министерството не подкрепя предложенията на опозицията, тъй като към тях не са представени разчети откъде ще бъдат осигурени необходимите средства.

По думите ѝ минималните осигурителни прагове са ключов механизъм за ограничаване на сивата икономика и практиката служителите да се осигуряват на минимални суми, а останалата част от възнаграждението да се изплаща неофициално.

Представителят на "Прогресивна България" Милен Трифонов също защити необходимостта от промени. "Ако погледнем таблицата с минималните прагове и видим числата ще трябва да кажем честно, че във всички сектори това не е реалното възнаграждение."

Той разказа и анекдот за политик, който на въпрос как оцелява с толкова малко пари отговорил: "Аз им давам толкова. Пък другите как ги намират - те да се оправят."

Според него по-високата събираемост може да бъде постигната чрез засилен контрол. В последвалата дискусия той отново настоя: "550 евро минимален осигурителен праг. Хайде да си го кажем честно, кой работи за 550 евро на месец? Може да има малки такива групи, но дори математически е невъзможно след удържане на осигуровки и данък да съществува едно лице."

Венко Сабрутев от "Продължаваме промяната" заяви, че управляващите искат подкрепа за мярка, която според него е трудно защитима. "Искате от нас да подкрепим нещо, което е невъзможно да бъде подкрепено. Искате да подкрепим вдигане на осигуровки успоредно с галопиращите цени на храните, ток, вода, парно, винетки, електроуреди и замразяване на минималната заплата. Вие не давате никакви допълнителни права срещу вдигането на осигурителната тежест", коментира той.

По време на дебатите Мартин Димитров постави въпрос и към "Прогресивна България" как подкрепя подобни промени без подробни разчети за отражението им върху бизнеса, особено върху малките фирми.

В крайна сметка предложението на "Демократична България" за отлагане на увеличението не беше прието. Така от 1 август минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се ще стане 620,20 евро, а максималният осигурителен доход ще бъде 2300 евро. Минималните осигурителни прагове по икономически дейности също ще бъдат увеличени.

По време на обсъжданията бяха внесени и редица предложения за промени в социалната система. От ГЕРБ настояват максималната пенсия също да бъде увеличена по швейцарското правило. В момента тя остава 1738,40 евро, въпреки че останалите пенсии бяха индексирани с 7,8% от 1 юли.

От ДБ предложиха работодателите да получават своевременен достъп до информация за издадените болнични листове. "Възраждане" отново настоя работодателите да плащат само първия ден от болничния, а останалите да бъдат поети от държавата. Партията предлага също обезщетението през втората година от майчинството да бъде 70% от осигурителния доход. В момента то е фиксирано на 398,81 евро.

От "Продължаваме промяната" искат обезщетението да стане равно на минималната работна заплата - 620,20 евро, а от ДПС предлагат то да бъде 80% от минималната заплата.

Различия има и по отношение на обезщетението за майките, които се върнат на работа преди изтичането на майчинството. В момента те получават 50% от обезщетението. ДПС предлага този дял да стане 80%, ГЕРБ и ПП настояват за 100%, а "Възраждане" - за 75%.

Правителството предлага минималното дневно обезщетение за безработица да остане 9,21 евро, а максималното - 54,78 евро. ГЕРБ предлага увеличение до 14,21 и 59,78 евро, ПП - до 15,66 и 66,56 евро, а "Възраждане" предлага най-високите стойности - 20 и 110 евро на ден.

От "Продължаваме промяната" настояват и наследствената пенсия да бъде обвързана с линията на бедност. Те предлагат тя да се увеличи от сегашните 260,63 евро на 390,63 евро.

Dir.bg