Проектобюджетът за 2027 година предизвика сериозен експертен дебат относно темповете на фискална консолидация и мерките за овладяване на бюджетния дефицит. В ефира на предаването "Тази неделя" по bTV икономистите Георги Ангелов и Адриан Николов анализираха рисковете пред държавните финанси на фона на предупрежденията от премиера Румен Радев за опасната траектория на публичните разходи. Според финансовите анализатори заложените параметри разчитат на временни приходни механизми и не осигуряват достатъчно бързо свиване на дупката в хазната под прага от три процента от брутния вътрешен продукт.

При представянето на Бюджет 2027 министър-председателят Румен Радев сравни финансовото състояние на страната с тежък камион с отказали спирачки по стръмен наклон. Георги Ангелов констатира и липса на водач в превозното средство.

"Ако трябва да допълня алегорията, камионът няма и шофьор. Всъщност идеята на Бюджет 2027 е шофьорът да се качи в камиона и да започне да прави завой, преди да падне в пропастта. Проблемът според мен е, че бюджетът осъзнава това, а правителството също осъзнава този проблем. Но не иска да прави твърде рязък завой, за да не друса пътниците. Имаме нужда от по-категорични действия, защото през 2026 година дефицитът ще достигне близо шест процента от БВП и ще засили инфлационния натиск", заяви Ангелов.

Икономистът Адриан Николов обърна внимание на нарушаването на процедурните срокове за предаване на финансовия план в края на октомври поради провеждането на избори за президент. По думите му проектозаконът отново залага на краткосрочни решения за фискално стабилизиране.

"Правителството прилага известен набор от временни мерки за задържане на дефицита спрямо предходната година. Облагането на свръхпечалбите е най-голямата подобна мярка и тя среща съпротивата на бизнеса, защото обхваща широк секторен спектър", посочи Николов.

Експертите коментираха и напрежението около възможни корекции при втория стълб на пенсионното осигуряване. Според Николов отклоняването на средства от индивидуалните партиди би лишило осигурените граждани от хиляди евро доход от инвестиции при пенсиониране. В същото време подобна мярка не би затворила милиардния дефицит в държавното обществено осигуряване и би нарушила обещанията за отказ от временни финансови кръпки.

Георги Ангелов изтъкна, че след рекордната дупка в хазната през 2026 година дефицитът през следващата година ще остане сред най-високите за последните три десетилетия. България запазва максималния срок до 2029 година за излизане от европейската процедура по свръхдефицит.

"При държави с висока зависимост от европейско финансиране Европейската комисия разполага с механизми за спиране на средствата. Ние сме сред водещите бенефициенти като дял от икономиката и Брюксел може да ограничи финансовия ресурс при липса на реална консолидация", подчерта Ангелов.

Адриан Николов отбеляза, че европейските институции следят салдото на начислена база и официалната оценка от Брюксел се очаква до края на ноември. Натрупването на по-голямата част от дефицита в последните три месеца на 2026 година се очаква да доведе до допълнителен ръст на инфлационния индекс в края на годината.

Дир.бг