Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) днес реши да остави без промяна трите си основни лихвени процента. Това съобщи на официалната си страница ЕЦБ след края на днешното заседание по определяне на паричната политика на банката.

ЕЦБ остави непроменени водещите лихви за втори пореден път, в съответствие с очакванията на редица анализатори. Лихвеният процент по основните операции по рефинансиране се запазва на ниво от 4,5 на сто. Това е лихвата, която банките плащат за финансовите ресурси, които са заели от ЕЦБ за срок от една седмица. 

Лихвата по пределното кредитно улеснение, определена от централната банка на еврозоната, остава на равнище от 4,75 на сто, а лихвеният процент по депозитното улеснение се запазва на ниво от 4 на сто. 

Инфлацията в еврозоната отслабна значително, но в условията на нарастващи опасения за състоянието на икономиките на страните от валутния съюз, които изпитват трудности поради скъпото кредитиране. Вчера Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ остави без промяна основните лихвени проценти за трети пореден път. Американските централни банкери отправиха сигнал към пазарите, че е възможно през 2024 г. да понижат три пъти лихвите. На този фон редица икономисти очакваха подобен сигнал и от Европейската централна банка, за предстоящи лихвени понижения през идната година, посочва ДПА. 

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард обаче наскоро предупреди, че все още е твърде рано да бъде обявена победа над високата инфлация в еврозоната.

Експертите на Евросистемата, която се състои от Европейската централна банка и от централните банки на страните от ЕС, при които еврото е национална валута, са представили своите четиригодишни прогнози за повишаването на потребителските цени, публикувани на сайта на ЕЦБ. 

Те очакват основната инфлация, която не включва силно променливите цени на енергийните продукти и на хранителните стоки, да бъде на средно равнище от 5 на сто през 2023 г. да спадне до 2,7 на сто през 2024 г. на 2,3 на сто през 2025 г. и на 2,1 на сто през 2026 г.

Предишните повишения на лихвените проценти продължават да намират силно отражение в икономиката. Затегнатите условия за финансиране потискат търсенето, а това допринася за понижаване на инфлацията. Експертите на Евросистемата предвиждат икономическият растеж да остане слаб в краткосрочен план. Впоследствие се очаква икономиката да отбележи подем, обусловен от нарастване на реалните доходи, когато до потребителите достигне ползата от спада на инфлацията и повишаването на заплатите, както и от по-силно външно търсене.

Ето защо експертите на Евросистемата очакват растежът на икономиката на еврозоната да се ускори от 0,6 на сто през 2023 г. до 0,8 на сто през 2024 г. и 1,5 на сто през 2025 и 2026 г.

БТА