За поредна година резултатите на българските ученици в международното изследване PISA не са добри. Страната ни отчита нов спад по математика и четене, а резултатите по природни науки остават приблизително на нивото от предходното изследване през 2022 г. Това показва публикуваната днес оценка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

"За поредна година резултатите ни в изследването PISA не са добри. Имаме спад и по математика, и по четене. Резултатите показват, че в българския образователен модел има проблем", каза на пресконференция министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев.

PISA  оценява доколко 15-годишните могат да прилагат знанията и уменията си в реални ситуации в три основни области - природни науки, четене и математика. В изданието за 2025 г. водеща област е природонаучната грамотност. 

Данните на ОИСР показват, че българските ученици се представят под средното за организацията и по трите основни показателя.

Само 43% от българските ученици достигат поне базовото ниво на компетентност по математика, при 65% средно за ОИСР.

По четене този дял е 42%, при 69% средно за ОИСР, а по природни науки - 53%, при 74% средно за страните от организацията.

В същото време делът на най-добре представящите се ученици е изключително малък. Само 3% от българските ученици са на най-високите нива по математика, 1% по четене и 2% по природни науки. Средните стойности за ОИСР са съответно 8%, 6% и 7%.

ОИСР отчита и дългосрочно влошаване на резултатите. В сравнение с 2015 г. делът на учениците под базовото ниво се е увеличил с 15 процентни пункта по математика, 17 пункта по четене и 10 пункта по природни науки.

Спрямо предходното изследване от 2022 г. резултатите на българските ученици са се понижили по математика и четене, докато при природните науки остават приблизително на същото равнище.

В изследването са участвали над 760 000 ученици от 91 държави и икономики. В България изследването е проведено сред 6830 ученици от 211 училища, които представляват около 58 200 15-годишни ученици в страната.

Публикуваните днес данни България е на 50-о място по природни науки - 421 точки, на 56-о място по четене - 405 точки и на 57-о място по математика - 387 точки.

По резултатите от трите основни области България е в долната част на европейската класация. В таблицата на ОИСР около нас са Молдова, Грузия, Румъния, Сърбия, Кипър и Северна Македония, но позициите им се променят според предмета. Например България има 420 точки по математика и 422 по четене, докато Кипър е съответно с 404 и 415 точки.

По природни науки България е с 421 точки. В Европа под България са: Кипър, Косово и Северна Македония.

Румъния и Сърбия обаче са пред България и в трите области: Румъния е с 425 точки по природни науки, 422 по математика и 426 по четене, а Сърбия - съответно 429, 415 и 417. 

Все по-дълбоко образователно неравенство

"Не трябва слабите резултати да бъдат приписвани на предишни управления на Министерството на образованието и науката", каза министър Георги Вълчев.

По думите му данните показват, че образователното неравенство в България продължава да се задълбочава. Особено сериозни са проблемите в училищата, в които има голям дял ученици от социално уязвими групи. В част от тези училища проблемът вече е свързан и с елементарната грамотност.

Данните на ОИСР потвърждават силната връзка между социално-икономическия статус и резултатите. В природните науки разликата между учениците от най-благоприятната и най-неблагоприятната социално-икономическа група в България е 101 точки, при средно 85 точки за ОИСР. Социално-икономическият статус обяснява 14% от различията в резултатите по природни науки у нас.

В следващите месеци МОН ще предложи серия от мерки за подобряване на образователните резултати, които ще бъдат подложени на обсъждане.

Една от ключовите идеи е промяна на принципа "парите следват ученика", посочи Вълчев. Предвиждат се също мерки за подобряване на дисциплината в училищата.

Проблемите обаче не са характерни само за България. ОИСР отчита, че през 2025 г. средните резултати в страните от организацията са достигнали най-ниските си нива, регистрирани досега, като спадът е особено отчетлив по четене и математика.

Българските резултати са значително под средните за ОИСР и по трите основни области, което поставя въпроса за необходимостта от по-дълбоки и системни промени в образователния модел. 

PISA не измерва знанията на нашите ученици, а измерва доколко тези знания те могат да ги приложат в реалния живот, в бизнес казуси и в реални ситуации, с които се сблъскват всеки ден. Резултатите показват дали нашите деца са готови и могат да се реализират в пълнота на пазара на труда, каза днес на пресконференция заместник-министърът на образованието и науката д-р Таня Панчева.

Изследването PISA всеки път поражда негативен отзвук, но МОН няма да се крие, няма да омаловажава тези резултати, за нас те са изключително ценни. Те ни дават безпристрастен поглед върху образователната ни система и най-вече върху това какво знаят и могат нашите деца, и как те го прилагат на практика в живота, каза заместник-министър Панчева.

Тя обясни, че при математическата грамотност статистическият мащаб на дефицита показва, че само 43 процента от учениците ни са над критичното ниво 2. Това означава, че мнозинството от нашите ученици не притежават базисен математически инструментариум за реализиране в модерната икономика. Причината е свързана с това, че в часовете по математика се преподава предимно абстрактно като набор от алгоритми, но без реално приложение на задачите. Нашите ученици могат да решат задача, която е за изчисляване на проценти, но не могат да сравнят две оферти в магазина, които им се предлагат и коя е по-изгодна от тях, коментира Таня Панчева.

По думите й при четивната грамотност и управлението на информацията, само 42 процента от учениците ни са над ниво 2, но функционалната грамотност не означава, че нашите деца не могат да четат и да пишат, и трябва да бъде направено ясно това разграничение. Това означава, че нашите деца не могат да правят причинно-следствани връзки, не могат да правят анализ на текст. Те могат да напишат есе, интерпретативно съчинение по дадена творба, но не могат да сравнят информацията, например от Световната здравна организация, и да съпоставят данните, както и да разберат кое е вярното. Учениците ни не могат да откриват фалшивите новини, да правят логически анализ и в това се изразява този дефицит, който е отчетен в рамките на това изследване, поясни заместник-министърът на образованието.

Таня Панчева каза, че при естествените науки 47 процента от учениците ни не могат да идентифицират научно обяснение на познати феномени или да интерпретират данни от различни експерименти. Нашите деца могат да напишат каква е дефиницията за фотосинтеза, но не могат да кажат защо три растения, поставени при различни условия, се развиват по различен начин.

Зам.-министър Панчева изброи какви трябва да бъдат решенията на тези проблеми и уточни, че задължително трябва да вървим към посока, която е за интегрирани изпити от национално външно оценяване.

Примерни задачи от изредването на  PISA

Един от публикуваните от ОИСР примери от PISA 2025 е свързан с изграждането на морски вятърен парк. Учениците трябва да обяснят каква е ползата за околната среда от използването на вятърна енергия вместо изкопаеми горива. Като правилен отговор се приема например посочването, че при производството на електроенергия от вятър не се отделя въглероден диоксид, както при изгарянето на изкопаеми горива.

В следваща задача учениците трябва да посочат какви отрицателни последици може да има изграждането на вятърен парк за местната екосистема. Сред възможните отговори са увреждане на морското дъно и животинските видове по време на строителството, сблъсъци на птици с перките или промяна на условията за риби и други морски животни.

Особено показателна е друга задача, при която учениците трябва да изберат в коя зона е най-подходящо да бъде изграден вятърен парк. Те получават информация за различни морски зони и трябва да направят компромис между финансовите разходи и въздействието върху околната среда. За най-висок резултат не е достатъчно само да посочат правилната зона - трябва и да обяснят избора си, като се позоват едновременно на икономически и екологични фактори.

Този тип задачи показват какво всъщност измерва PISA - способността на 15-годишните да анализират данни, да оценяват аргументи, да използват научни знания и да обосновават решения, а не просто да възпроизвеждат научени определения.

ОИСР публикува и интерактивни примерни задачи по математика и четене. Сред математическите са ситуации като покупка на автомобил, продажби на DVD, преместване с камион, слънчевата система, горски площи и геометрични модели, а по четене учениците работят с текстове и онлайн дискусии, като трябва да откриват, интерпретират и оценяват информация.

Dir.bg