Влизате в киното след вечеря. Не сте гладни, не сте планирали да купувате нищо и определено не ви трябва огромна кутия пуканки. После ароматът ви удря още преди да сте стигнали до залата и планът започва подозрително бързо да се разпада.

Това усещане не е случайно. Апетитът ни не се управлява единствено от празния стомах - видът и ароматът на храната също могат да събудят желание да ядем, включително когато физиологичният глад не е особено силен.

Носът казва: "Тук има нещо вкусно"

Миризмата е един от първите сигнали, които получаваме за храната, още преди да сме я опитали. Мозъкът разпознава аромата, свързва го с предишния ни опит и започва да изгражда очакване какъв ще бъде вкусът.

И любопитното е, че ароматът може да насочи желанието ни към точно определен тип храна.

В експериментални изследвания сладките аромати например са били свързвани с повишено желание за сладки храни, а солените - за солени. Подобна реакция е наблюдавана дори когато участниците не са били гладни.

Затова след вечеря вероятно няма да поискаме произволно нещо само защото сме усетили аромат. Но ако пред нас започнат да пукат царевични зрънца, желанието може да стане много конкретно:

Искаме пуканки.

Защо киното и пуканките са толкова силна двойка?

Тук към обонянието се присъединява и паметта.

Миризмите могат да бъдат мощни подсказки за спомени и асоциации, а с времето определени аромати се свързват с конкретни ситуации. Кафето може да означава сутрин, канелата - определен празник, а пуканките - тъмна зала, голям екран и началото на филма.

Когато тази връзка се повтаря достатъчно често, ароматът вече не носи само информация за самата храна. Той идва с цял контекст.

Така че понякога не сме просто гладни за пуканки. Очакваме част от преживяването, което сме свикнали да получаваме заедно с тях.

Но ароматът не може да ни принуди да ядем

Тук има една важна подробност. Миризмата на храна може да засили апетита и желанието ни за конкретен продукт, но това не означава автоматично, че непременно ще изядем повече.

Научните резултати за това доколко ароматите променят действителното количество консумирана храна не са толкова еднозначни. Ефектът зависи от човека, конкретната храна, глада и контекста.

С други думи, ароматът на пуканки може да ни накара внезапно да ги поискаме, но не съществува магически бутон в носа, който ни изпраща директно към най-голямата кутия.

Гладът и апетитът не са едно и също

Tочно тук се крие най-интересната част. Физиологичният глад е сигнал, че организмът има нужда от енергия. Апетитът обаче може да бъде провокиран и от това, което виждаме, помирисваме, помним или очакваме. Затова е напълно възможно след обилна вечеря да кажем "не мога да изям нищо повече", а десет минути по-късно миризмата от пекарната да ни накара да погледнем към топлите кроасани. Стомахът може и да не е променил мнението си.

Мозъкът просто е получил ново предложение.

И следващия път, когато влезете сити в киното и излезете от фоайето с пуканки в ръка, поне ще знаете кой е започнал преговорите... Носът ви.

Дир.бг