В първите дни на ноември вероятно предстоят преговори между САЩ, Русия и Украйна за край на войната. Президентът на Украйна Володимир Зеленски разказа какви варианти за териториални компромиси са предлагали САЩ на различните етапи от преговорите. Ставало е дума за демилитаризирани зони, американско управление а Запоржката АЕЦ и размяна на територии, създаване на буферна зона в Донбас от двете страни на линията на съприкосновение (Според Зеленски Украйна е била готова да обсъди такъв вариант). Освен това е обсъждан и Кинбурнската коса — САЩ са предлагали той да бъде превърнат в демилитаризирана зона и да остане под контрола на Украйна. Зеленски заяви, че няма напредък по нито един от вариантите, а е готов да обсъжда териториалния въпрос само лично с руския президент Владимир Путин.

По думите му Русия обвързва въпроса за териториите с края на войната и гаранциите за сигурност. "Имам усещането, че руснаците са сериозно настроени за срещата в Абу Даби", заяви Зеленски, цитиран от "Укринформ". Това впечатление се е оформило след телефонен разговор на президента на Финландия и министър-председателя на Норвегия с Путин.

Ако преговорите се състоят, страните планират да обсъдят намаляване на интензивността на ударите по енергийния сектор и атаките по море, обмен на пленници, както и подготовката на евентуална тристранна среща на ниво лидери (Русия вече нееднократно предлага на Зеленски да иде в Москва за преговори с Путин, но украинският президент изисква среща на неутрална територия).

Междувременно президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че се надява "много скоро" да се срещне с Путин и Зеленски. "Постигнахме значителен напредък по отношение на ситуацията с Русия и Украйна. Много скоро ще имаме среща", заяви Тръмп. В отговор на уточняващ въпрос с кого точно се планира срещата, Тръмп съобщи, че става дума за Путин и Зеленски. Президентът на САЩ също така заяви, че разчита, че по време на тази среща "ще бъде постигнат значителен напредък".

Русия изисква за мира в Украйна да се сключи отделно споразумение с НАТО или САЩ относно европейската и световната сигурност, разказа още Зеленски. "Те казват: "Ако искате гаранции за сигурността на Украйна, то ние искаме такива за Русия". Трябва да се разбере какъв смисъл влага Русия в това. Не става въпрос просто за това, че Украйна няма да нанася удари срещу тях. За тях това е много по-широк и по-специфичен въпрос", заяви Зеленски. По думите му, в това споразумение може да се заговори за промяна на цялата система за сигурност в Европа. При това той допълни, че не знае всички подробности относно руските изисквания.

Зеленски също така призовава Запада да не обсъжда този въпрос с Русия, докато не станат ясни гаранциите и сигурността за Украйна, както и условията за прекратяване на текущата война.

Москва изисква след края на войната в Украйна да бъде създадена нова архитектура на европейската сигурност, която, според Кремъл, трябва да стане част от мирното споразумение за Украйна. От Кремъл неведнъж заявиха, че именно този въпрос ще бъде централен в предстоящите преговори в Абу Даби.

САЩ са дали да се разбере, че вече няма да изискват от Украйна териториални отстъпки в замяна на гаранции за сигурност, пише в. "Файненшъл Таймс", позовавайки се на двама източници, запознати с подготовката за тристранните преговори в Абу Даби. Основното внимание по време на преговорите ще бъде насочено към гаранциите за сигурност за Русия и Украйна след края на войната, пише вестникът.

В първите от февруари насам тристранни преговори САЩ разчитат да постигнат напредък в сключването на споразумение, въпреки липсата на признаци за смекчаване на преговорната позиция на Кремъл, пише изданието.

През декември миналата година делегациите на САЩ и Украйна проведоха преговори по мирния план на Вашингтон, като основните спорни въпроси бяха гаранциите за сигурност и контролът над териториите, пише Axios. Американски длъжностни лица твърдяха, че страните са близо до споразумение за гаранции за сигурност, аналогични на член 5 от Устава на НАТО. При това планът предвиждаше изтеглянето на ВСУ от останалите под контрола на Киев части на Донбас. Един от американските чиновници след преговорите заяви, че Киев трябва да вземе решение по териториалния въпрос, но останалата част от предложението на САЩ, включително гаранциите за сигурност, "няма да остане в сила завинаги".

През януари "Файненшъл Таймс", позовавайки се на осем източника, запознати с хода на преговорите, съобщи, че администрацията на Доналд Тръмп заявила на Украйна, че гаранциите за сигурност от страна на САЩ ще бъдат предоставени само в случай, че Киев първо се съгласи на мирно споразумение, което ще предполага отстъпване на Донбас на Русия.

През март Владимир Зеленски заяви пред Ройтерс, че САЩ обвързват гаранциите за сигурност с предаването на Донбас на Русия. След публикуването на интервюто държавният секретар на САЩ Марко Рубио опроверга твърдението, че САЩ са поискали от Украйна да отстъпи на Русия част от територията си в рамките на споразумение за сигурност.

"Файненшъл Таймс" също така съобщи нови подробности за икономическите сделки, които се обсъждат между Москва и Вашингтон в случай на приключване на войната. Според изданието страните са обсъждали възстановяването на достъпа на американските авиокомпании до руското въздушно пространство за транзитни полети. Друга инициатива предвижда възобновяване на сътрудничеството на американски компании с Русия в областта на производството и доставките на титан — най-важният материал за гражданското самолетостроене. По-рано американската компания "Боинг" участваше в съвместно предприятие за производство на титан в Русия, но след инвазията в Украйна сътрудничеството беше преустановено. Освен това страните са обсъждали възможността за привличане на големи американски петролни компании към възобновяването на доставките на руски петрол за Европа по нефтопровода "Дружба".

Тези инициативи развиват предложенията, които Стив Уиткоф и Джаред Кушнер са обсъждали със специалния представител на Владимир Путин Кирил Дмитриев в края на миналата година. Този процес обаче е в задънена улица, тъй като Украйна се е противопоставила на изискванията на Русия за териториални отстъпки като предварително условие за преговори.

По-рано вече беше съобщено за обсъждания между Москва и Вашингтон относно участието на инвеститор от САЩ в газопроводите "Северен поток", продажбата на чуждестранни активи на "Лукойл" на близкоизточни инвеститори, включително свързани с преговарящите от САЩ, облекчаване на санкциите върху доставките на калиеви торове, предаване на управлението на Запорожката АЕЦ на американска структура, проект за производство на втечнен природен газ в Аляска с участието на компанията "Новатек", възобновяване на съвместния проект за добив на нефт на шелфа на Сахалин.

Европейският съюз възнамерява да изпрати собствена делегация на предстоящите преговори между Русия, САЩ и Украйна в Абу Даби, съобщи междувременно Euronews.

Европейската комисия и Европейският съвет подготвят съвместна делегация от високопоставени длъжностни лица. Тя може да бъде оглавена от Бьорн Зайберт, ръководител на апарата на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Източници на телевизията отбелязват, че Брюксел разчита да превърне тристранните преговори в четиристранни, за да могат представителите на ЕС да участват пряко в обсъждането на условията за уреждане на конфликта. "Ние сме твърдо решени не само да сложим край на войната, но и да постигнем справедлив и устойчив мир. Това е нашата цел и именно тази позиция отстояваме в текущите преговори", казва представител на Европейската комисия.

Вчера президентът на Финландия Александър Стуб и премиерът на Норвегия Йонас Гар Стьоре проведоха продължил час и половина телефонен разговор с Владимир Путин, за да му предадат послания относно евентуални преговори за прекратяване на войната в Украйна. Инициативата предизвика разногласия сред европейските съюзници: Копенхаген заяви, че разговорът не е бил съгласуван с партньорите.

Първоначално разговорът е трябвало да продължи около 20 минути, но в крайна сметка е отнел час и половина — като според "Файненшъл Таймс" Путин е прекарал по-голямата част от времето в изнасяне на лекция пред събеседниците си по средновековна история на славяните. Това беше първият пряк разговор на Путин с лидерите на европейските държави, подкрепящи Украйна, след телефонния разговор с френския президент Еманюел Макрон през юли 2025 г.

Стуб и Стьоре заявиха, че са действали от името на своите страни, а не от името на цяла Европа. По думите им, като съседи на Русия, те трябва да имат възможност да изразят позицията си директно пред Москва. Преди разговора те се срещнаха с президента на Украйна Володимир Зеленски и със специалния пратеник на Доналд Тръмп Стив Уиткоф в Осло. След разговора с Путин двамата лидери отново се свързаха със Зеленски.

Непосредствено след това премиерът на Дания Мете Фредериксен се отнесе скептично към инициативата. Според нея няма признаци, че Русия е готова за мир, а европейските страни трябва да действат съвместно, а не да предприемат отделни дипломатически стъпки. Премиерът на Норвегия, от своя страна, твърди, че съюзниците са били предварително информирани за разговора.

Дир.бг