Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не постигна единодушна позиция по проекта на Закона за държавния бюджет. Това съобщи вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев след петчасово заседание, предаде БТА.

Всички се обединихме около оценка, че това всъщност са бюджетите на реалността - това, което държавата на този етап може да си позволи като приходи и разходи, обобщи той разговорите между представителите на правителството, синдикатите и бизнеса за проектобюджетите на Националната здравна осигурителна каса (НЗОК), на държавното общество осигуряване (ДОО) и на държавата за 2026 г.

Социалните партньори принципно подкрепят проекта на Закон за бюджета на НЗОК с изключение на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Не се постигна и пълно съгласие по проекта на Закон за бюджета на ДОО. Няма единодушна позиция и за проекта на Закон за държавния бюджет за настоящата година, информира Донев.

От Асоциацията на индустриалния капитал в България се въздържат от подкрепа на законопроекта, каза Румен Радев, член на асоциацията. По наши оценки, при запазване на динамиката, докато започне новият бюджет, натрупаният дефицит ще достигне 4,8 млрд. евро, допълни Радев. Реалистичен подход е честно да се каже, че дисбалансите са натрупани, но и да се каже на какво се дължат, допълни той. При непроменени политики на касова основа за тази година се очертава дефицит от 7,4% от БВП, като в него не са отразени поети ангажименти.

По думите му с предложения проект на бюджет не се предлага достатъчно бърза и дълбока консолидация. Обществото и реалната икономика очакват възстановяване на нормалността в публичните финанси. Заради липсата на реформи и нарастването на разходите се стигна до обществено напрежение в края на предходната година. АИКБ смята, че бюджетът за тази година не трябва да бъде бюджет на отложените реформи, каза още Радев.

Според АИКБ не трябва да се повишават данъчните ставки, допълнителни приходи да се търсят чрез събираемост и ограничаване на сивата икономика, да се закрият незаети щатни бройки, да се преразгледа темата за работещите пенсионери, да се обединят структури с дублиращи се функции, да се премахнат автоматичните механизми за индексация на възнагражденията в публичния сектор, да се премахне ковид добавката за всички пенсии, цялостна реформа на ТЕЛК и НЕЛК, запазване на механизмите за компенсация на бизнеса при високи цени на електроенергия и да са насочени към предприятия, изложени на ценови риск.

От Българската стопанска камара подкрепят проектобюджета под условие, каза представителят ѝ Добри Митрев. Настояваме в хода на бюджетната процедура да се отложи увеличението на максималния осигурителен доход и да се положат усилия за намаляване на прогнозния размер на дефицита, каза той. От стопанската камара изразяват загрижеността си по отношение на планирания дефицит за тази и за следващата година. За нас е неприятно още в първите месеци на членството ни в еврозоната да бъдем подложени на процедура за прекомерен държавен дефицит, допълни Митрев.

Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата каза, че подкрепят проектобюджета. Той изрази мнение, че увеличаването на акцизите и данъка върху хазарта може да ги превърне в привлекателни нелегални дейности.

От името на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България подкрепа за проектобюджета заяви и Боян Митракиев. Инфлацията е, защото напълнихме държавата със заеми и този проблем трябва да го решите, обърна се той към представители на правителството.

КНСБ ще подкрепи бюджета, ако са изпълнени някои условия - запазване на сегашния механизъм за определяне на минималната работна заплата, отмяна на автоматизма за промени на заплатите в бюджетния сектор, както и отлагане на предвиденото намаление на разходите за персонал с 10%, каза Пламен Димитров, президент на КНСБ.

Не може да подкрепим категорично проектобюджета за оставащите месеци на годината, каза Иоанис Партениотис, вицепрезидент на КТ "Подкрепа". По думите му проектът на бюджет, макар и за няколко месеца, не подпомага решаването на проблема с демографската криза, намаляването на подоходните неравенства, борбата срещу бедността и социалното изключване, не решава и проблема с адекватното заплащане на труда.

Има открояващи се линии в разходната част - замразяване на всичко, засягащо живота и работата на хората, каза още той и изрази надежда това да бъде преосмислено за 2027 г. Да не се въвежда с този бюджет замразяване на доходите за идните пет месеца, призова той. Силната държавна икономика се постига с по-висока производителност чрез реални инвестиции и реална защита на обществения интерес, допълни Партениотис.

Размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП), изразен като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) през прогнозния период 2026-2028 г., е дефицит от 5,7% от БВП през 2026 г., 3,8% от БВП през 2027 г. и 3,0% от БВП през 2028 г. Консолидирането на нивото на дефицита по КФП на този етап осигурява завръщане към ограниченията в края на периода, каза Донев. При това ниво на дефицита размерът на приходите, помощите и даренията по КФП е съответно 49 615,3 млн. евро през 2026 г., 50 272,0 млн. евро през 2027 г. и 53 394,9 млн. евро през 2028 г., като ръстът през тази година спрямо предварителните отчетни данни от 44 014,7 млн. евро през 2025 г. се дължи на различни фактори.

Размерът на общите разходи по КФП по годините от периода е съответно 56 807,2 млн. евро през 2026 г., 55 350,8 млн. евро през 2027 г. и 57 687,0 млн. евро през 2028 г.

Сред краткосрочните приходни мерки за фискална консолидация през 2026 г. са повишаване на максималния осигурителен доход на 2 300 евро, считано от 1 август 2026 г., повишаване на минималните осигурителни прагове за определени икономически дейности и професии над минималната работна заплата, считано също от 1 август 2026 г., повишаване на приходите от опериране на ТОЛ системата и увеличение на винетните такси с 30% от 1 август 2026 г., подобрена събираемост на приходите от данък обществено осигуряване, мерки за повишаване на събираемостта на данъчните приходи, увеличение на приходи от хазарт и др.

В краткосрочните разходни мерки за фискална консолидация през 2026 г. не се предвижда увеличение на разходите за персонал, включително за длъжности, заемани след избор. Предвидено е от 1 септември 2026 г. до края на тази година и целогодишно за периода 2027-2028 г. намаляване с 10% на разходите за заплати и възнаграждения на персонала по трудови и служебни правоотношения, с някои изключения, посочени в проекта на бюджета на държавата.

Премахване на ковид добавката към пенсиите за новоотпуснатите пенсии след 1 юли 2026 г., намаляване на държавната субсидия за вероизповеданията, считано от 1 октомври 2026 г., намаляване на държавната субсидия за един получен действителен глас по чл. 26, ал. 1 от Закона за политическите партии, преразглеждане на механизма за определяне на минималната работна заплата, поетапно въвеждане на задължение държавните служители по Закона за държавния служител и заетите по Закона за съдебната власт да заплащат лични осигурителни вноски, и др., е заложено в проектобюджета за 2026 г.

Дир.бг