Кристиано Роналдо за първи път излезе с коментар за скандала в националния отбор на Португалия.

Суперзвездата на "мореплавателите" си тръгна от лагера на отбора непосредствено преди двубоя срещу Дания преди няколко дни, а причината бе, че той за втори пореден мач щеше да остане на резервната скамейка.

Действията му буквално взривиха португалския футбол, а първоначалните индикации бяха, че връщане назад няма и Кристиано е изиграл последния си мач с националната фланелка.

Днес Роналдо излезе с позиция за случилото и директно обвинява селекционера Жорже Жезус, че на два пъти не е удържал на думата си.

Все пак той поема своята вина за факта, че не поздрави феновете на отбора след мача с Норвегия, както и за решението да напусне лагера на националите, поднасяйки своите извинения.

Самият Роналдо пише, че е готов да понесе санкцията си от федерацията и отхвърля твърденията, че кариерата му с екипа на Португалия е приключила.

"Както обещах, реших да разкажа от първо лице и напълно откровено за обстоятелствата около последния лагер на националния отбор. След Световното първенство през 2026 г. подготвих писмо до португалците, което все още пазя - с посланието, което искам да отправя, когато се оттегля окончателно от нашия национален тим. В края на турнира, още в самолета на връщане от Съединените щати, президентът на федерацията настоятелно ме помоли да преосмисля решението си за отказване, тъй като от ФПФ искаха да продължа. Веднага след това той ме попита за мнението ми относно настоящия селекционер, споделяйки, че обмисля неговата кандидатура заедно с други имена, които не ми разкри. Отговорих на президента на федерацията, че според мен това би бил правилният избор. Ето защо в деня, в който настоящият селекционер бе представен, искрено се зарадвах на назначението му. Това беше точният вариант, както доказват и резултатите.

Няколко дни по-късно селекционерът се свърза с мен за първи път и изяви желание да се срещнем лично. Съгласих се и се разбрахме да се видим в края на моята ваканция. Срещнахме се в Сидаде ду Футебол, където клубният ми тим провеждаше подготвителен лагер. Селекционерът ми каза тогава, че разчита на мен и че присъствието ми е фундаментално за проекта му. Още тогава ми представи план относно моето участие. Каза ми, че ще играя в първия и в последния мач, а от съображения за физическото натоварване ще прави по три-четири ротации от мач на мач. Тогава той дори ми предложи варианта да не пътувам с националния отбор за Норвегия и Дания. Предложи ми да играя в първия мач и да остана в Португалия, след което да се присъединя отново към тима преди срещата на "Драгао". Веднага отхвърлих това предложение. За мен беше ясно, че не мога да го приема. Фактът, че нямаше да играя в гостуванията, не означаваше, че нямаше да продължа да бъда капитан на нашия отбор. Подобна привилегия - да остана в Португалия - не би дала добър пример. В крайна сметка селекционерът се съгласи с моята позиция.

На този разговор присъстваше Симао Коутиньо, спортен директор на Ал Насър - човекът, пред когото селекционерът се отчиташе през целия изминал сезон и един от хората, отговорни за привличането му в клуба през 2025 г. В навечерието на лагера селекционерът дойде в дома ми в Лисабон за нов разговор по негово настояване. Беше спокоен диалог и всички принципи, договорени през август, бяха препотвърдени. Играх в мача на "Алваладе" и въпреки че бях заменен, не направих никакъв проблем от това. Самият аз сложих капитанската лента на ръката на Бруно Фернандеш, без изобщо да подозирам, че това може да са последните ми крачки като играч и капитан на националния отбор. За мен най-важното в онзи ден беше победата. Да печелиш винаги е прекрасно, а когато го правиш в Португалия и за родината си - още повече.

На обяд в деня на мача в Норвегия един от помощниците на селекционера дойде на масата, където се хранеше отборът, и ме информира, че треньорът иска да говори с мен. За моя пълна изненада селекционерът ме попита дали се чувствам готов да изиграя 30 минути. Бях напълно фокусиран върху физическото си възстановяване, бях заедно с колегите си, както винаги, и смятах, че в този ден няма да влизам в игра. Без никакъв проблем. Това искане излизаше извън плана ми за възстановяване и подготовка, тъй като трябваше да играя чак на 4-ти на "Драгао", но, естествено, казах "да". Той ми отвърна да бъда готов, защото ще играя 30 минути. Останалото е известно на всички. Започнах да загрявам от почивката, гледах как минутите изтичат и така и не бях пуснат на терена. Селекционерът не удържа на думата си пред мен. След края на срещата единственото, което исках, бе всичко да приключи с победа и да остана сам. Не отидох да поздравя привържениците. Това беше грешка, която е изцяло моя отговорност и не биваше да се допуска. Поднасям извиненията си на португалците, които ни подкрепяха горещо там, извинявам се на феновете и на онези, които, макар и да не са португалци, може би бяха дошли да ме видят и останаха разочаровани.

След 48 часа проведохме разговор аз, селекционерът и Симао Коутиньо, тъй като той бе присъствал и на разговорите ни през август. Беше сериозен момент, изключително директен и без никакви филтри. Разбрахме се, че има само един начин този "казус" да бъде затворен: селекционерът да повтори в залата за пресконференции това, което току-що ми бе казал на четири очи в присъствието на Симао Коутиньо. Уговорката ни беше проста: селекционерът щеше да започне пресконференцията с тази тема, затваряйки въпроса чрез представяне на истината. Трябваше да заяви, че аз никога не съм искал конкретен брой игрови минути, че той - селекционерът, и никой друг - ми е предложил плана за този лагер, че е било грешка да ме прати да загрявам, без след това да ме пусне в игра, и че ако ситуацията се повтори, не би постъпил по същия начин. Приключихме срещата с прегръдка от страна на селекционера и обещание, че на пресконференцията ще каже точно това, което току-що бе споделил с мен, и темата ще бъде приключена. Аз нямаше да играя в Дания и трябваше да взема участие в мача на "Драгао". Всичко това, повтарям, в присъствието на Симао Коутиньо. По искане на селекционера след това се проведе видеоконферентен разговор между него, Симао Коутиньо и Тиаго Кравейро, в който беше обобщено обсъденото. Беше изготвен кратък документ, който самият аз одобрих и който с моето съгласие бе предаден на селекционера точно както бе поискал.

Пресконференцията протече по начин, който всички видяха: поведението му нямаше нищо общо със случилото се на нашата среща. Чух думи и видях агресивност, каквито смятам, че не заслужавам - отношение от типа "аз искам, аз мога, аз командвам", каквото той изобщо не показа в личния ни разговор от предния ден. Точките, които бях одобрил, бяха следните:"Смятам, че е важно, включително защото това е истината, да изясним няколко неща, преди да говорим за Дания:

1. Самият аз, и никой друг, предложих на Кристиано план за него за настоящия сезон в националния отбор. Това беше дълъг и много добър разговор.

2. Знам колко силно преживява и обича националния отбор, каква тежест има в световен мащаб и най-вече огромното и позитивно влияние, което оказва върху националния тим вече 24 поредни години.

3. Планът, който предложих на Кристиано, бе приет.

4. Той никога не е оспорвал моите решения. Беше образцов, лоялен и професионален.

5. Мачът в Норвегия не беше част от плана, който бяхме начертали за него. Въпреки това усетих, че той е успял да се възстанови физически след първия двубой, и го предупредих, че може да се наложи да го използвам. Кристиано се съгласи.

6. Сбърках, когато изпратих на загрявка футболист от ранга на Пеле или Марадона, за да не го пусна впоследствие на терена. Ако това се случваше днес, не бих постъпил така.

7. За да сложим край на темата: искам Кристиано в националния отбор. И то не малко, а изключително много. За щастие и той вярва в мен. Вярваше ми в Ал Насър, вярва ми и тук.

8. Относно това, че не поздрави феновете. Вече говорихме за това. Човек с над 230 мача за националния отбор няма нужда от уроци по любов към Португалия от мен. Това беше момент на разочарование, който не заличава нищо. Той е играчът, който раздава най-много автографи, прави най-много селфита и дарява най-много обич на феновете. Нека не създаваме проблеми там, където ги няма. Когато не сме доволни, реагираме. Това беше всичко.

"В нито една от тези точки не се казваше, че селекционерът трябва дори да ми се извинява. Това беше вторият път, в който той не спази дадената дума. Реших да напусна лагера, без да чакам поредно отстъпление от дадената дума. За мен истината остава най-важното нещо в отношенията между хората. Колкото и да боли, държа да чувам истината. Впрочем, в разговор с президента на ФПФ и селекционера сутринта преди пресконференцията - нещо, което те със сигурност могат да потвърдят - повторих, че ако вече не ме искат в отбора, трябва просто да ми го кажат. Беше достатъчно да бъдат откровени с мен. Щях да го приема и им обещах, че щяхме да организираме нещо красиво, както винаги съм си представял, и никой нямаше да се сърди. Спомням си го така, сякаш беше днес. И двамата ми отговориха едновременно: "Не. Твоето място е в националния отбор".

Никога и в нито един момент за близо 25 години кариера не съм се месил в техническо или тактическо решение на който и да е треньор или селекционер. Приемам, за добро или лошо, това, което ми се предлага да свърша. Уважавам решението, а когато някой не държи на думата си пред мен, усещам, че мястото ми вече не е там. Дължа извинение и на съотборниците си от националния отбор за това, че си тръгнах от лагера. Въпреки пълната загуба на доверие в думата на селекционера - факт, който всеки присъствал на тези разговори може да потвърди - не трябваше да постъпвам така. Отговорността е изцяло моя. Отново се извинявам на португалците, но нарушаването на дадената дума има решаващо значение за мен. Усетих, че от онзи момент нататък моето присъствие само ще навреди на колектива, и направих това, което винаги съм казвал, че ще сторя, ако спра да се чувствам полезен: стегнах си багажа и си тръгнах. Последствията от постъпката ми трябва да бъдат оценени и санкционирани от Португалската футболна федерация. Смятам, че за наказанието не трябва да се прилагат смекчаващи вината обстоятелства. Не съм просто поредният футболист - аз съм капитанът на отбора, а това е отегчаващо перо. Вече се извиних, но знам, че действията носят последствия. Всеки, който е във футбола толкова дълго, колкото мен, знае, че независимо от статута, правилата са еднакви за всички.

В тази връзка чух да се говори много за бенефиси, за това, че трябва да имам достойно изпращане и че федерацията иска да ми предостави тази възможност. Научил съм в живота - включително във времената, когато гладувах и често нямах какво да ям - че никой не дава нищо даром. Мога да обещая на всички мои фенове и най-вече на всички португалци, че ще имаме един или няколко прощални мача. Ще има време за това. Но когато мисля за националния отбор, това, което истински изниква в съзнанието ми, е състезанието. За това мислех и в деня, в който получих новината за смъртта на баща ми. Бях на лагер с националния отбор и реших да остана там до края на мача на следващия ден. Направих за родината си това, което никога не бих направил за нито един клуб. Ето защо, ако съм добре физически, ако играя за клубния си тим и се надявам да бележа голове, след като изтърпя наказанието, което ще ми бъде наложено, ще бъда на разположение - точно както винаги до днес - да се боря и да побеждавам за нашия национален отбор. Това е, повярвайте ми, чистата и свята истина.

Дир.бг