Руският вестник "Новая газета", исторически рупор на независимата преса в Русия, обяви днес, че прекратява дейността си под натиска на руските власти. Решението беше съобщено от главния редактор Сергей Соколов в обръщение, публикувано във видеоканал на редакцията, предаде Франс прес.

"Нас ни убиха. "Новая газета" престава да съществува. Руските власти и руските специални служби принудиха редакцията да прекрати работата си", заяви Соколов.

Според съобщението на редакцията окончателното спиране на дейността е насрочено за 9 ноември. Тогава журналистите ще напуснат сградата в Потаповския переулок в центъра на Москва, където са работили близо 30 години, ще изключат сървърите и ще прекратят работата на редакцията. Въпреки това е предвидено да бъде публикуван последният брой на изданието.

Решението идва след поредица от действия срещу медията. Само ден преди обявяването на закриването стана известно, че редакцията трябва да освободи историческия си офис. Според главния редактор журналистите са получили кратък срок за преместване, без да разполагат с осигурено ново помещение.

Допълнителен удар върху финансовата стабилност на изданието са отказите на банки и компании да обслужват системата му за дарения. Чрез нея читателите са подпомагали финансово редакцията. Според журналистите ограниченията са лишили медията от възможността да набира средства и да продължи нормалната си работа.

С прекратяването на дейността ще затвори и музеят, посветен на журналистката Анна Политковская, който се намира в нейния бивш кабинет в редакцията. Политковская, известна с разследванията си за нарушенията на човешките права и войната в Чечения, беше убита в Москва на 7 октомври 2006 г.

В емоционалното си обръщение редакцията припомня и шестима свои колеги, убити заради журналистическата им работа - Игор Домников, Юрий Шчекочихин, Анна Политковская, Станислав Маркелов, Анастасия Бабурова и Наталия Естемирова. Изданието отдава почит на журналистите, загинали в опитите си да разкриват корупция, злоупотреби с власт и нарушения на човешките права.

"Новая газета" е основана през 1993 г. от журналисти, напуснали други руски медии. През следващите десетилетия изданието си изгражда репутация с разследвания на корупцията, злоупотребите с власт и нарушенията на човешките права. Сред най-известните журналисти на вестника са Анна Политковская и Юрий Шчекочихин, които загинаха заради работата си.

Бившият главен редактор Дмитрий Муратов получи Нобеловата награда за мир през 2021 г. заедно с филипинската журналистка Мария Реса. Отличието беше признание за усилията им да защитават свободата на словото.

Натискът върху "Новая газета" се засили след началото на руската пълномащабна инвазия в Украйна през февруари 2022 г. През март същата година редакцията обяви спиране на печатното издание заради предупреждения от руския медиен регулатор "Роскомнадзор". През септември съдът отне регистрацията на медията като средство за масова информация.

Част от журналистите напуснаха Русия и създадоха "Новая газета Европа", която продължи да публикува разследвания и материали извън страната. Руските власти впоследствие обявиха този проект за нежелана организация.

През септември 2026 г. самата "Новая газета" беше включена от руското Министерство на правосъдието в регистъра на чуждестранните агенти. Властите обосноваха решението си с твърдения за разпространяване на недостоверна информация за държавната политика и избирателната система.

През октомври главният редактор Сергей Соколов беше разпитван след обиск в жилището му. Следствените действия бяха свързани с дело срещу журналиста Олег Ролдугин за предполагаемо незаконно използване на лични данни. Ролдугин беше задържан през април, а впоследствие поставен под домашен арест. Соколов не беше обвинен по случая.

Дир.бг