Германският канцлер Фридрих Мерц отхвърли всякакви опити за ново разделяне на Европа на сфери на влияние между великите сили. След срещата на "Коалицията на желаещите" в Берлин той заяви, че мирът в Украйна не може да бъде постигнат чрез договорености, които пренебрегват интересите на европейските държави.

"Ялтенският формат няма да донесе мир", подчерта Мерц, цитиран от Ройтерс.

Още преди срещата украинският президент Володимир Зеленски предупреди за опасността от "втора Ялта" - сценарий, при който най-големите световни сили вземат решения за съдбата на други държави без тяхното участие.

Изявленията им дойдоха само часове след историческата тристранна среща в китайския град Шънджън между американския президент Доналд Тръмп, руския му колега Владимир Путин и китайския лидер Си Дзинпин. Разговорите между тримата предизвикаха опасения сред европейските съюзници на Украйна, че бъдещето на страната и архитектурата на сигурността на континента могат да бъдат обсъждани без пълноценното участие на Европа.

Германският канцлер направи препратка към Ялтенската конференция от 1945 г., когато лидерите на САЩ, Великобритания и Съветския съюз обсъждат следвоенното устройство на Европа. С думите си Мерц се противопостави на възможността подобен модел на договаряне между великите сили да определя бъдещето на Украйна.

Срещата в Берлин събра украинския президент Володимир Зеленски, френския президент Еманюел Макрон, британския премиер Анди Бърнам и редица други европейски лидери. В разговорите участваха и американските преговарящи Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, както и генералният секретар на НАТО Марк Рюте.

Неочаквано в преговорите се включи и самият Доналд Тръмп. Според участници в срещата, цитирани от ДПА, американският президент се е обадил от борда на "Еър Форс Уан", докато е пътувал обратно от Китай.

Тръмп се свързал с Джаред Къшнър, който включил разговора на високоговорител, така че събралите се в Берлин лидери да могат да го чуят.  

Американските преговарящи Стив Уиткоф и Джаред Къшнър са запознали германския канцлер Фридрих Мерц с резултатите от разговорите на Доналд Тръмп с Владимир Путин и Си Дзинпин в Китай. Двамата определиха консултациите в Берлин като много продуктивни и подчертаха, че Вашингтон продължава да координира действията си с Украйна и европейските партньори.

Сред основните задачи е изработването на обща позиция по условията за траен мир и подготовката на дневния ред и формата на следващия кръг многостранни преговори.

Европейските държави вече са определили и състава на своя преговорен екип, известен като "Екип Европа". В него участват представители на европейските институции и на пет държави - Германия, Франция, Италия, Полша и Великобритания. Договореността е постигната на 13 ноември в Дъблин, а срещата в Берлин е част от усилията за координиране на следващите дипломатически стъпки.

Паралелно с това съюзниците обсъждат правно обвързващи гаранции за сигурността на Украйна след евентуално прекратяване на огъня. Предвижда се те да включват многонационални сили и подкрепа за възстановяването на украинските въоръжени сили, като конкретните механизми трябва да бъдат съгласувани и със САЩ.

Основната цел на срещата в Берлин беше да се потвърди подкрепата за Киев и да се съгласуват позициите на държавите, които настояват Украйна и Европа да участват пълноценно във всяко бъдещо мирно споразумение.

Разговорите бяха съсредоточени върху три основни въпроса - подкрепа за украинската армия, многонационални сили и правни и политически ангажименти за сигурност.

Украинският президент очерта и конкретните приоритети на Киев по време на срещата в Берлин. Сред тях са възможно най-бързото осигуряване на 45 млрд. евро европейска финансова подкрепа, укрепването на противовъздушната отбрана и предоставянето на зимен пакет от ракети прехващачи срещу балистични заплахи.

Зеленски посочи, че се обсъжда и съвместното разработване на нови отбранителни способности с европейските партньори, както и продължаването на дипломатическите усилия за постигане на достоен мир.

Украинският президент настоя Киев и европейските държави да участват пълноценно в преговорите за прекратяване на войната, така че решенията за бъдещето на Украйна и европейската сигурност да не бъдат вземани без тях.

Един от най-съществените практически резултати от срещата беше обявяването на допълнителна военна помощ от Великобритания и Норвегия.

Двете държави поеха ангажимент да инвестират съвместно над 100 милиона британски лири, или приблизително 131 милиона долара, в изграждането на два модерни високоскоростни бойни катера за Украйна, съобщи британското правителство, цитирано от Ройтерс.

Катерите ще бъдат произведени във Великобритания и ще подпомогнат отбранителните способности на украинските военноморски сили.

Лондон обяви също, че ще предостави на Киев 1000 ударни дрона с голям обсег на действие и допълнителна подкрепа за укрепване на украинската противовъздушна отбрана през зимните месеци.

Въпросът за защитата на енергийната инфраструктура беше сред основните теми на разговорите заради продължаващите руски удари по украински обекти.

Литва и Латвия също призоваха западните съюзници да увеличат подкрепата си за Киев.

"Трябва да подкрепим Украйна с всички възможни средства - както военно, така и финансово", заяви литовският президент Гитанас Науседа.

Той настоя за допълнителна помощ за украинския енергиен сектор и за по-справедливо разпределение на финансовата тежест между европейските държави.

Латвийският премиер Андрис Кулбергс също подчерта необходимостта от общоевропейска солидарност.

Литва и Латвия са поели ангажимент ежегодно да предоставят военна помощ на Украйна в размер на 0,25% от своя брутен вътрешен продукт. Двете държави отделят и над 5% от БВП за собствената си отбрана.

Сред обсъжданите въпроси в Берлин беше и бъдещето на многонационалните сили, които държавите от "Коалицията на желаещите" подготвят като част от евентуалните гаранции за сигурността на Украйна.

През декември 2025 г. коалицията взе решение да работи за създаването на такива сили, които да подпомогнат спазването на бъдещо споразумение за прекратяване на огъня.

В момента се провеждат първите военни учения, свързани с тази инициатива, в Полша, във въздушното пространство над Румъния и в западната част на Черно море.

Предвижда се многонационалните сили да бъдат част от по-широк механизъм за сигурност, който да подкрепи Украйна след евентуалното спиране на бойните действия. Конкретните параметри на бъдещите гаранции обаче продължават да се обсъждат.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте коментира и срещата между Тръмп, Путин и Си Дзинпин в Китай, като я определи като важна.

Запитан дали е обезпокоен от факта, че американският президент е нарекъл Путин свой приятел, Рюте отговори отрицателно.

Той посочи, че САЩ и Русия са големи ядрени сили, а Китай разполага с нарастващ ядрен потенциал, поради което е естествено лидерите им да водят разговори за международната сигурност.

На срещата в Шънджън Путин отново заяви готовност за компромиси за прекратяване на бойните действия в Украйна, но обвини Киев, че не проявява достатъчен интерес към мирно уреждане на конфликта.

Руският президент подчерта и особената отговорност на Русия, САЩ и Китай за световната стабилност като ядрени сили и постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН.

Именно подобни изявления засилиха стремежа на европейските лидери да демонстрират единство в Берлин.

Според източници от германското правителство датата на срещата на "Коалицията на желаещите" е била избрана така, че да позволи бърза и съгласувана реакция на разговорите между тримата президенти в Китай.

"Коалицията на желаещите" беше създадена в началото на 2025 г. и обединява близо 40 държави, които подкрепят Украйна с военна, финансова и хуманитарна помощ.

Днешната среща в Берлин показа стремежа на европейските съюзници да запазят активна роля в усилията за прекратяване на войната, като едновременно с това осигурят необходимата подкрепа за Киев и настояват бъдещите договорености да не бъдат постигнати за сметка на украинската независимост и европейската сигурност.

Дир.бг