Зловредното влияние на Русия нараства и Европа трябва да разработи собствена стратегия, докато Съединените щати се оттеглят от борбата. Русия води война срещу Украйна, която има европейски фронт, където дроновете и ракетите отстъпват място на саботаж и подривна дейност. "Хибридна", "сенчеста" и "сива зона" война са само някои от термините, които анализаторите използват, за да опишат тези действия, които са достигнали "опасна нова фаза", според Джулиан Смит, бивш постоянен представител на САЩ в НАТО, пишат за TNI Даниел Кимадж и Дарян Вуица. Каквото и да е наименованието, тя се води под прага на въоръжен конфликт и преминава границите. Тя изисква също толкова широкообхватен отговор. Като бивши служители на Държавния департамент, ние създадохме коалиция именно за тази задача. Настоящата администрация се отказа от тази инициатива, но все още не е късно Европа да поеме щафетата, докато Вашингтон не е готов да се включи отново в борбата.
През лятото на 2023 г. тогавашният държавен секретар Антони Блинкен закри виртуална среща на външните министри на ЕС относно помощта за Украйна с покана да се присъединят към Рамковата програма за противодействие на манипулацията на информация от чужди държави. Тази първа по рода си инициатива на Държавния департамент имаше за цел да организира неформална коалиция срещу нарастващата заплаха от злонамерено чуждестранно влияние. В рамките на няколко месеца към нея се присъединиха Германия, Украйна, Испания и още шест европейски държави. Южна Корея и Япония увеличиха броя на членовете до близо 30 към януари 2025 г.
Рамката имаше за цел да обедини страни със сходни възгледи около общи дефиниции и приоритети в пет области: национални стратегии и политики, структури на управление, човешки и технически капацитет, подкрепа за гражданското общество и независимите медии, както и многостранна координация.
Предприехме тази инициатива, защото видяхме, че генеративната изкуствена интелигенция започва да усилва значително кампаниите за влияние. В крайна сметка, злонамереното чуждестранно влияние в цифровата сфера не познава граници и – най-важното – никое правителство не може да му се противопостави само. Ангажиментите по Рамката бяха необвързващи, тъй като тя представляваше механизъм за взаимна подкрепа между страни със сходни възгледи, а не инструмент за принуждаване на потенциално непокорни участници.
Рамката едва успя да стартира, но още през първата си година подтикна правителствата да предприемат действия. Някои, като Черна гора, започнаха да разработват нови стратегии; други, като Кот д’Ивоар, стартираха кампании за осведомяване на гражданите си. Този подход, прилаган последователно в продължение на години, в крайна сметка даде резултати в борбата срещу тероризма, където Коалицията за разгромяване на ИДИЛ се основаваше на подобен набор от необвързващи ангажименти и направления на действие.
През април 2025 г. администрацията закри службата, която я наследи, и разпусна коалицията, която бяхме изградили. Тя също така спря финансирането на много програми, които имаха за цел да укрепят капацитета на партньорите за противодействие на злонамереното влияние. Това даде на Русия, Китай, Иран и други участници по-голяма свобода да повлияват на световната общественост със своите нарративи. В резултат на това ние сме по-малко защитени.
Администрацията оправда действията си с позовавания на предполагаем „индустриален комплекс за цензура“, който уж заглушавал консервативните гласове. Двете конкретни обвинения срещу Центъра за глобално ангажиране бяха, че през 2021 г. той е финансирал организация, която по-късно е описала някои консервативни медии като склонни да разпространяват дезинформация, и че през 2020 г. е подготвил искания за премахване на съдържание към платформите чрез Партньорството за честни избори (EIP). Въпреки това този епизод демонстрира политическата чувствителност на борбата срещу злонамереното чуждестранно влияние. Бъдещите усилия трябва да покажат на обществеността, че са насочени единствено срещу злонамереното чуждестранно влияние, със строги предпазни мерки за предотвратяване на всякаква заплаха за вътрешната свобода на словото.
След 1945 г. нашата мрежа от съюзници и партньори ни даде ключово предимство пред Съветския съюз, а по-късно и пред Русия, Китай и недържавни групи, нито една от които не разполагаше със сравним мултипликатор на силата. Това предимство има значение отвъд отбраната или търговията. В борбата срещу чуждестранната информационна манипулация съюзниците дават на Съединените щати предимство чрез ранно предупреждение, обхват, достоверност и влияние.
Държавите на предна линия
Държавите на предната линия – от балтийските държави и Балканите до Молдова и Тайван – обикновено се сблъскват първи с новите тактики, преди Москва да използва същия набор от похвати срещу Съединените щати. Самата Украйна е била терен за изпитване на много от техниките на Москва. Партньорите разширяват и обхвата на Америка, като предоставят на Вашингтон достъп до разузнавателна информация, а понякога и до правни правомощия, които иначе не би имал.
Европейски изследователи и правителства, например, документираха руската операция "двойник", която клонираше уебсайтовете на големи западни медии, още от 2022 г., две години преди Министерството на правосъдието да конфискува 32 от домейните ѝ през септември 2024 г. Съюзниците също придават достоверност. Когато през септември 2024 г. Държавният департамент разкри тайните дейности на руската държавна медия RT и на подкрепящата Кремъл Social Design Agency, той го направи заедно с Обединеното кралство, Канада и останалите си партньори от Г-7. Това е от най-голямо значение в Глобалния юг и други спорни информационни пространства, където Съединените щати не винаги са най-достоверният източник на информация. Накрая, съюзниците разполагат с влияние. Санкциите и наказанията налагат по-високи разходи, когато и други ги налагат. Липсата на сътрудничество създава вратички за заобикаляне.
Тези ползи се опират на солидна основа от доверие. Суровата реалност е, че Вашингтон е пропилял голяма част от него, но възстановяването не трябва да започва от нула. Аналитични центрове, университети и независими изследователи от двете страни на Атлантическия океан и в целия Индо-Тихоокеански регион продължават да събират изследователи, разследващи и длъжностни лица, които проследяват чуждестранната манипулация на информацията. Тази мрежа ще бъде основата, върху която бъдещата администрация може да гради. Членовете на гражданското общество могат да провеждат изследвания и да публикуват резултатите си, но не могат да подписват двустранни споразумения, да споделят класифицирана разузнавателна информация или да променят официалните политики. Това са по същество правителствени функции. Вашингтон трябва отново да поеме водеща роля в подкрепата на възродената рамка, но междувременно европейските държави могат да действат в три конкретни области.
Първата област е установяването на авторството, подкрепено от разузнавателна информация. Изследователите могат да идентифицират мрежа от фалшиви акаунти, но правителствата често разполагат с по-подробна информация за това кой стои зад нея. Наскоро обявеният Национален център за информационна отбрана на Обединеното кралство и френската организация „Viginum“ са в добра позиция да служат като канали за разсекретена информация относно конкретни кампании, която да бъде предоставяна на партньорите в рамките на 72 часа след откриването им. Франция би могла да използва Системата за бързо предупреждение на ЕС, докато Обединеното кралство би могло да работи чрез НАТО.
Втората е целевото финансиране за държавите на предната линия. Молдова, Западните Балкани и други по-малки европейски държави, които са мишена на Кремъл, се нуждаят от екипи от обучени анализатори, инструменти за мониторинг и специалисти, които да осъществяват контакти с технологични компании. Това струва пари – минимум около 2–3 милиона евро (2,2–3,3 милиона долара) годишно на държава. Общ фонд от 25 милиона евро (27 милиона долара) годишно, с петгодишен ангажимент, би бил добър начален етап.
Третата стъпка е дипломатическото координиране. Някой трябва да определи дневния ред и да координира съвместните реакции. Като минимум това означава месечна, или дори седмична, работна група на ниво партньорски правителства, която да се споразумява за съвместни оценки на авторството и реакции, както и редовна министерска среща за засилване на цялостното ниво на ангажираност. Лондон или Париж биха могли да поемат водещата роля.
Европа не остава безучастна. Френският президент Еманюел Макрон обеща, че хибридните атаки на Русия няма да останат "без отговор". Макрон или британският министър-председател Анди Бърнъм биха могли да възродят Рамката, да я адаптират към ерата на изкуствения интелект и да подновят трудната, но необходима работа по изграждането на коалиция. НАТО, Европейският съюз или подгрупа от тях могат да осигурят институционална основа.
Европа разполага и със свои собствени инструменти, включително наборът от инструменти на ЕС за противодействие на чуждестранната информационна манипулация и Механизмът за бързо реагиране на Г-7. Разбираемо е, че тя може да се отнася с недоверие към рамка, създадена от САЩ, която Вашингтон отрече. Стойността на Рамката обаче се състои в нейната глобална визия. Амбицията да се създадат връзки между ЕС и партньори, до които инструментите на ЕС не достигат, се вписва добре в по-широкото желание на континента да си извоюва по-голяма роля в световните дела.
Скептикът може основателно да се запита дали една необвързваща рамка не е по-скоро дипломатическа поза, отколкото практическа способност, и дали за Европа не би било по-добре да насочи финансирането директно към разкриване и реагиране. Отговорът е, че тя трябва да прави и двете. Финансирането може да осигури анализатори и инструменти, но общите стандарти правят установяването на отговорността по-последователно, а съвместните действия могат да дадат на страните политическа подкрепа, за да разобличат заедно дадена кампания и да наложат санкции на противниците. Рамката помага отделните национални инвестиции да се превърнат в по-силна колективна отбрана.
Няма време за губене. Москва полага толкова усилия да подкопае европейската решимост, колкото и да направи живота в украинските градове непоносим. Защитата на тази решимост е толкова важна за оцеляването на Украйна и сигурността на Европа, колкото и удържането на позициите на изток.
Днес.бг

Коментари
Добави коментар