Учени откриха свидетелства за непозната група изчезнали хищни червеи, живели в океаните преди повече от 500 милиона години, наречени "страховити", съобщиха БТА и ДПА.

Фосилни останки на тези червеи са намерени в седиментни депозити на обекта Сириус Пасет в Северна Гренландия. В храносмилателната система на древния червей учените от Бристолския университет са открили следи от последната му храна - малко двучерупчесто членостоного, наречено "Айсокс". Специалистите мислят, че тези големи червеи, наречени "Тиморебестиа", което в превод на латински означава "страховит звяр", са били близо до върха на хранителната верига преди 518 милиона години и по значимост са били равни на някои от върховите месоядни в съвременните океани, като акулите и тюлените. Те предполагат, че тези същества са живели около 10 до 15 милиона години, преди да ги изместят други по-успешни групи.

На дължина Тиморебестиа e достигал 30 см. Имал e различима глава с дълги антени и перки отстрани на тялото. В устата си червеят е имал масивни челюстни структури.

"Най-близките живи сродници на тези хищници са червеите стрели "chaetognatha". Те са малки морски хищници, които се хранят със зоопланктон. На дължина достигат 1 см.", обяснява Джейкъб Винтър от Бристолския университет. 

Изследването, публикувано в сп. Science Advances, дава информация за еволюцията на червеите стрели. "Живите червеи стрели имат отделен нервен център на корема си, наречен вентрален ганглий. Той е напълно уникален за тези животни. Открихме го запазен в Тиморебестиа и в друг фосил, наречен "Амисквия".

Обсъждано е дали Амисквия е бил тясно свързан с червеите стрели, като част от тяхната еволюционна линия. "Запазването на тези уникални вентрални ганглии ни дава много по-голяма увереност в тази хипотеза", каза ръководителят на изследването Тхе Юн Пак от Корейския институт за полярни изследвания. "Нашето изследване показва, че тези древни океански екосистеми са били доста сложни с хранителна верига, която е позволявала съществуването на няколко нива хищници", добави д-р Винтер, старши автор на изследването.

dir.bg