Марсоходът на НАСА "Кюриосити" засне най-детайлните си кадри до момента на необичайни структури в кратера Гейл на Марс, наподобяващи паяжини. Фотографските данни разкриват нови доказателства за активността на подпочвени води при оформянето на повърхността на Червената планета. Изследователите установяват наличието на течна вода в тази зона в период, значително по-късен от досега приемания, което разширява времевия прозорец за възможното съществуване на древен живот.

Геоложките образувания са известни в научните среди под наименованието "боксуърк". При заснемане от орбитални апарати те наподобяват обширни мрежи, но от позицията на марсохода на терен се разпознават като поредица от ниски каменни хребети и кухини.

Структурите са се оформили при преминаването на вода през дълбоки пукнатини в марсианската скална основа. По време на този процес минералите в разтвора са се отложили и втвърдили в устойчиви ръбове, докато заобикалящият ги по-мек скален материал постепенно е бил разрушен и отнесен от ерозията.

Изображенията са направени чрез системата от камери Mastcam при изкачването на марсохода по склоновете на планината Шарп в кратера Гейл. Тези геоложки форми се издигат на височина между един и два метра и пресичат ландшафта в продължение на километри, създавайки специфичната мрежовидна шарка. Районът е наблюдаван десетилетия наред единствено от орбита, като сега за първи път е заснет от близко разстояние на самата повърхност.

Тина Сийгър от научния екип, ръководещ изследването, обяснява пред БиБиСи хидроложкия контекст на откритието: "Наличието на боксуърк толкова високо в планината показва, че подпочвените води са достигали значително равнище. Това означава, че водата, необходима за поддържане на живот, може да се е задържала много по-дълго, отколкото сочеха орбиталните наблюдения."

Специалистите насочват вниманието си и към специфични минерални възли, разположени около скалните ребра. "Все още няма точно обяснение защо тези образувания се намират точно на тези места. Възможно е хребетите първоначално да са били споени от минерали, а последващи навлизания на подпочвени води да са оставили минерални възли около тях", допълва Сийгър.

Анализите на събраните данни продължават с изследване на хронологията, обхвата и продължителността на хидроложките цикли на Марс, както и на въпроса дали средата някога реално е поддържала микробиологични организми.

Дир.бг