Надценки до 141% при маслото и до 133% при сиренето са установени при първите проверки на Комисията за защита на потребителите (КЗП) в големите търговски вериги. От комисията заявиха, че ще поискат от търговците да обосноват поскъпването с конкретни икономически фактори и предупредиха, че при липса на доказателства ще бъдат налагани санкции. В отговор Сдружението за модерна търговия (СМТ) обвини КЗП, че подвежда потребителите с неточна информация и интерпретации на данните.

Проверките започнаха на 2 октомври и обхващат действително прилаганите продажни цени и търговските практики. Първоначално инспекторите проверяват млечни продукти, плодове и зеленчуци - категории, за които потребителите подават най-много сигнали. Представените от комисията резултати сравняват цените през октомври с тези през август.

Според председателя на КЗП Мая Манолова установените разлики са значителни. При маслото отчетената надценка достига 141%, при сиренето - 133%, при доматите - 127%, при кашкавала и кромид лука - по 106%, а при киселото мляко - 99%.

Директорът на дирекция "Контрол на пазара" в комисията Игнат Арсенов посочи и конкретен пример с краставиците: доставните им цени са намалели с 14%, докато продажните са се увеличили с 59%.

Проверени са и данните за промоционалните продукти. По думите на Манолова в тези случаи са установени надценки до 40%. "Цените на храните във веригите, този разлом между доставна и продажба цена, съсипва българските домакинства", заяви председателят на КЗП. Тя коментира, че едновременното увеличение на продажните цени и надценките вероятно води и до по-високи печалби за търговските вериги.

Манолова посочи още, че проверките са установили разлики в цените на едни и същи продукти в магазини от една и съща верига в София и в други населени места. "Пазарът е изкривен и има аномалии. Това е катастрофа за бюджетите на домакинствата, подобни ножици между доставни и продажби цени не се срещат никъде в Европа и това, което веригите си позволят в България, не си го позволяват в другите страни от Европейския съюз", заяви тя.

След представянето на резултатите Сдружението за модерна търговия (СМТ) разпространи позиция, в която оспорва начина, по който комисията представя данните. Организацията твърди, че отделни числа се използват без достатъчно икономически контекст и така се създава погрешна представа за ценообразуването.

Един от основните аргументи на търговците е, че брутната надценка не е равна на чистата печалба. Разликата между доставната и продажната цена трябва да покрие разходи за заплати, електроенергия, транспорт, съхранение, данъци и бракувани стоки.

Според данни на Националния статистически институт и Института за пазарна икономика, цитирани от СМТ, през периода 2021-2026 г. средната работна заплата е нараснала с 88,5%, цените на производител в хранителната промишленост - с 68,3%, а транспортните услуги са поскъпнали с 47,3%. Сдружението твърди, че финансовите отчети на компаниите показват нетна оперативна печалба в сектора, която трайно остава около 3%.

Търговците оспорват и сравненията с европейските цени. Според тях ценовите индекси на Евростат често се представят погрешно като проценти на надценка или печалба. Когато индексът е 140 при средно равнище за ЕС от 100, това означава, че цената е с 40% над средноевропейската, а не че търговецът начислява 140% надценка.

В позицията си СМТ посочва, че общото ценово равнище на стоките и услугите в България е 62,5% от средното за ЕС, а при храните индексът е 92,6%. Организацията изтъква и разликите между отделните категории: по данните, които цитира, цените на хляба и зърнените продукти са 81,4% от средните за ЕС, на месото - 71,5%, а на рибата - 87,1%.

Като фактори за крайните цени търговците посочват и ставката на ДДС от 20% върху храните в България, както и зависимостта от внос на определени суровини. За кравето масло например сдружението твърди, че страната произвежда само 10% от необходимите количества, а останалите 90% се внасят. Тези твърдения са част от аргументацията на организацията срещу изводите на КЗП.

СМТ оспорва и твърдението, че големите вериги контролират над 70% от пазара на храни. Според данните на НСИ и ИПИ, цитирани от сдружението, приходите им формират малко над 50% от общия пазар.

Организацията посочва още, че вносът на храни се дължи на недостиг на местна продукция, ниска производителност и проблеми в селското стопанство, включително недостатъчно напояване и слабо коопериране между малките производители. Същевременно според данни на ИПИ, цитирани от СМТ, модерната търговия има пряк икономически ефект от 9,3 млрд. лева, като над 5,8 млрд. лева отиват за плащания към български доставчици.

В същото време Манолова очерта няколко етапа в действията на комисията. Според нея инициативата "Кошница с грижа", подкрепена от търговските вериги, не е дала очакваните резултати. Следващите стъпки са публично представяне на установените факти, въвеждане на механизъм за определяне на "справедлива стойност" и настояване за санкции при съществени отклонения от нея.

По думите ѝ комисията вече е подготвила законопроект, предоставен на депутати. През следващите седмици КЗП ще проведе срещи и с представители на други сектори, за които има много потребителски сигнали."Нашата цел е в следващия месец да има резултати по отношение на цените на храните, на лекарства, нелоялните практики при телекомите и банковите такси", заяви Манолова.

КЗП проверява и поскъпването на горивата. Според Арсенов при 8% от общо 50 проверени обекта доставните цени не обосновават в достатъчна степен увеличението на продажните, като това се отнася най-вече за пропан-бутана. По думите му повишението при този вид гориво е между 1 и 3 евроцента на литър, или приблизително 2 евро при едно зареждане. Комисията продължава да изисква от търговците обяснения за икономическите фактори зад поскъпването.

Предстоят и проверки на цените в заведенията за бързо хранене, ресторантите и сектора на услугите. Манолова заяви, че комисията ще работи съвместно с Министерството на здравеопазването и Комисията за защита на конкуренцията и по сигналите за цените на лекарствата.

Дир.бг