Двадесет и осем години след последното гнездене и 36 години след като видът е бил официално обявен за изчезнал в страната, черният лешояд (картал) отново успешно гнезди в България през 2021 г.. За това съобщи сдружението "Зелени Балкани", което заедно с партньори наблюдава от тази пролет двойката родители и излюпеното малко. Размножителният период се смята за успешен, след като младата птица полети на свобода.

Ивелин Иванов, експерт на "Зелени Балкани", разказа за "Дневник", че първото денонощие е преминало успешно и сега младият черен лешояд се е върнал в родното гнездо. "В момента той е като бебе, което прохожда. Учи се да излита, да каца и през първия месец ще е особено уязвим и ще се връща у дома."

През последните десетилетия в рамките на програмата си за лешоядите природозащитниците са освободили за първи полет седем родени в зоопаркове черни лешояда в Котелския Балкан. Тези млади птици са се учили да летят в продължение на около месец около изкуственото гнездо, след което са отлитали за зимата на юг. Последвало е традиционното за вида скитане за три години преди да уседнат и да са готови да станат родители. Очаква се първият роден на свобода млад черен лешояд да има подобно поведение и да отлети през зимата, но той е започнал да прави първите опити за летене малко по-късно - септември вместо август - и експертите не са сигурни за факторите, които ще повлияят на поведението му.

В продължение на първите си три години скитнически (наричан от биолозите "вагрантски") период черните лешояди изминават огромни разстояния и са особено уязвими. От седемте млади птици, излюпени в зоопаркове и освободени за полет в България досега, само две са все още живи и на свобода. Една от пострадалите стана жертва на бракониери (повече за съдбата на Ултрон тук), други не успяват да прелетят над Средиземно море при миграцията си на юг, трети претърпяват нещастни случаи и сега отново са в зоопаркове, където участват като родители в програмите за освобождаване на птици в дивата природа.

Поведението на свободния млад черен лешояд, с който видът се възстановява като свободно гнездящ за България, ще бъде следено с внимание от експертите в следващата година. За бъдещите наблюдения той носи пръстен с идентификация и сателитен предавател, поставени му в гнездото на 25 юли 2021 г.

От "Зелени Балкани" уточняват, че младият лешояд е кръстен с името Мичев-Боев на двама орнитолози и природозащитници - Таню Мичев и Николай Боев. "Те първи, още през 1980 година, когато вече проучванията им показват, че видът е изчезнал от страната, предлагат възстановяването му чрез внос на птици от чужбина и освобождаването им в българската природа. Макар да не доживяха реализирането на идеята си, Мичев и Боев вдъхновиха поколение природозащитници, които целенасочено работиха за постигането на този успех. Днес черният лешояд се размножава само в две страни на Балканите - Гърция и вече България, и само в пет в Европейския съюз - като бъдат добавени Испания, Португалия и Франция," уточняват природозащитниците.

В съобщението си сдружението благодари за "историческия успех, който стана възможен благодарение на съвместните усилия на няколко местни и международни организации - Зелени Балкани, Фонд за дивата флора и фауна, Дружеството за защита на хищните птици (България), Фондацията за опазване на лешоядите (Нидерландия), Евронатур (Германия), Правителството на Екстремадура (Испания)" и на финансовата програма ЛАЙФ на ЕС в рамките на проект "Светло бъдеще за черния лешояд" LIFE14NAT/BG/649.

Зелени Балкани уточняват също, че дейностите по възстановяване на черния лешояд са подпомогнати пряко от Министерството на околната среда и водите на Република България, дирекциите на природните паркове "Сините камъни" и "Врачански Балкан", Европейската програма за размножаване на редки видове извън естествената им среда (EEP), Асоциацията на зоопарковете и аквариумите (EAZA), зоопарковете AMUS, Riga Zoo, Ostrava Zoo, Zlin Zoo, Planckendael Zoo, Dierenrijk Zoo, Parc Oiseaux и десетки дарители и кръстници на лешояди.

Черният лешояд (наричан още "картал") пък бе вписан в Червената книга на България със статут "изчезнал" като гнездящ от фауната на България от 1992 година. На световно ниво той е и много по-рядък от белоглавия и египетския. Карталът е защитен от българския Закон за биологичното разнообразие и европейската мрежа "Натура 2000".

Дневник